Тарко-Снот Алп се оказва това, което е Банкси в изобразителното изкуство, а Томас Пинчън – в литературата: той е анонимен; контактува с издателя си посредством оторизиран посредник и засега не желае личността му да е достояние на обществеността. Предпочита неговата публичност да се осъществява през текстовете му. Естествено, в такива случаи се явяват и доста догадки, митове.
Едни твърдят, че Тарко Снот-Алп е Есбьорн Стиглих-Питерсен, автор на „Късметът като епистемично понятие“. Други предполагат, че това е Робърт Столнекър, посветил на философията на Яко Хинтика текста си „За логиките на знанието и убеждението“. Сред възможните съчинители на „Философът“ се спряга и името на Чарлс Талиаферо, написал „Съзнанието и божият разум“. В списание „Аятелия“ (Мислител) дори прецениха, че Тарко Снот-Алп може да е внукът на Хайдегер... Който обаче и да е реалният автор на този диалог, по-важното е, че пред себе си имаме озаряващ текст. В оригинал „Философът“ се появи в три последователни части. В такъв вид го предлагаме и на българските читатели.
