Сергей Айзенщайн

Сергей Михайлович Айзенщайн (1898–1948) е съветски кинорежисьор и кинотеоретик. Най-известните негови филми са "Броненосецът „Потьомкин" и "Александър Невски". Филмите му попадат в жанра на политическата пропаганда. Повлиява силно на ранните кинотворци заради иновативния му начин на монтаж и написани от него теоретични трудове.

Сергей Айзенщайн е роден на 22 януари 1898 г. в Рига, тогава част от Руската империя, в семейство от средната класа. Негов баща е Михаил Айзенщайн, балтийски немец, според някои автори с еврейски корени, който е известен местен архитект. Майка му, Юлия Конецкая, е рускиня, дъщеря на заможен търговец. И двамата му родители са православни и Айзенщайн получава християнско възпитание, но по-късно става отявлен атеист.

Юлия напуска Рига в годината на революцията в Русия от 1905 година и взима Сергей с нея в Санкт Петербург. Той често се връща да види баща си, който около 1910 година се присъединява към тях. Последва развод и Юлия се премества да живее във Франция.

В Инженеро-строителен институт в Петербург Сергей учи архитектура и инженерство, професията на своя баща. Заедно със състудентите си той се записва доброволец на страната на революцията, което го разделя с баща му. През 1918 година Сергей се присъединява към Червената армия, докато баща му Михаил подкрепя противоположната страна. След загубата баща му отива в Германия, а Сергей в Санкт Петербург, Вологда и Двинск. През 1920 година Айзенщайн е преместен на ръководна позиция в Минск заради успешно осигуряване на пропаганда за Октомврийската революция. По това време Сергей учи японски – научава около триста канджи йероглифа и намира достъп до театъра Кабуки; тези занимания водят до пътуване до Япония.

През 1920 Айзенщайн се премества в Москва и започва кариерата си в театъра, работейки в „Пролеткулт“ (пролетарска култура, на руски: пролетарская культура). Постановките му там са „Противогази“, „Слушай, Москва“ и „Мъдрец“. След това Айзенщайн работи като дизайнер за Всеволод Майерхолд. През 1923 година Айзенщайн започва кариерата си на теоретик и написва „Монтаж на атракциите“ldquo; за журнала „ЛЕФ“ (Ляв фронт на изкуството, на руски: Левый фронт искусств). Първият филм на Айзенщайн – „Дневникът на Глумов“ (с който завършвала театралната постановка „Мъдрец“) е направен в същата година с Дзига Вертов като инструктор.

„Стачка“ е първият пълнометражен филм на Айзенщайн. „Броненосецът „Потьомкин“ е посрещнат добре от критиката в цял свят. След него Айзенщайн режисира „Октомври“ и „Старо и ново“ като част от тържествените празненства по случай десетата годишнина от Октомврийската революция през 1917 година. Критиците в чужбина ги аплодират, но в Съветския съюз ракурсите и монтажът, които Айзенщайн използва, не се харесват на съветската филмова общност и той трябвало да публикува статии със самокритика и уверения, че ще промени начина си на снимки, за да съответства на ученията на социалистическия реализъм.

През есента на 1928 година Айзенщайн се отправя на пътуване в Европа със своите колеги Григорий Александров и оператора Едуард Тисе. Официално пътуването има за цел да позволи на Айзенщайн и компания да научат за звуковите филми и да представят известни съветски творци на капиталистическия Запад, но за Айзенщайн това е възможност да види гледки и култури извън тези на Съветския съюз. Прекарва следващите две години пътувайки и изнасяйки лекции в Берлин, Цюрих, Лондон и Париж.