Райнер Мария Рилке
РАЙНЕР МАРИЯ РИЛКЕ (1875-1926) е считан за един от най-значителните поети в немскоезичната литература, автор не само на стихотворения, но също така на роман, разкази, приказки, пиеси, преводи, както и на огромно епистоларно творчество, оценявано равностойно с останалите създадени от него произведения.
Роден като Рене Карл Вилхелм Йозеф Мария Рилке в австро-унгарска Прага през 1875 г., той има нещастно детство, белязано от неизгладими противоречия между двамата му родители, довели до тяхната раздяла, когато Рене е деветгодишен. Майката, Софи (Фия) Енц, травмирана от ранната загуба на своята първородна дъщеря, починала през 1874 г. на седемдневна възраст, дава на сина си името Рене (от френски - отново роден) и в първите шест години от живота му го облича в момичешки дрехи, насърчава го да си играе с кукли. По-късно бащата, Йозеф Рилке, принуден след несполучила военна кариера да упражнява професията на железопътен служител, налага волята си и през 1886 г. изпраща момчето в кадетско училище. Нежният и лиричен Рене прекарва пет непоносими години в Санкт Пьолтен, подложен на сурови тренировки и жестоки подигравки, като през 1891 г. изоставя военното обучение по здравословни причини. Преминава частно обучение и успешно полага изпити за матура през 1895 г., след което учи литература, история на изкуството и философия в пражкия Карлов университет, продължавайки образованието си с правни науки в Мюнхен.
На 22-годишна възраст Рилке среща писателката с руски произход Лу Андреас-Саломе (1861-1937), чиито любов и приятелство оказват най-силното човешко влияние върху поета през целия му живот. По нейно настояване променя собственото си име на Райнер, двамата пътешестват на два пъти (1899 г. и 1900 г.) в Русия - страна, която Рилке, отричащ принадлежността си към която и да било нация и държава, чувства като своя същинска родина. Впечатленията от Русия намират отражение в създадената през периода 1899-1903 г. и публикувана през 1905 г. стихосбирка "Часослов" (Das Stundenbuch).
През 1901 г. поетът сключва брак със скулпторката Клара Вестхоф, с която имат дъщеря - Рут, родена в края на същата година, но съпрузите живеят заедно не повече от година и половина. Между 1902 и 1910 г. Рилке се установява преимуществено в Париж, където пише монография за творчеството на Огюст Роден и няколко месеца работи като секретар на скулптора. Най-значимите постижения от този период са стихосбирката "Нови стихотворения" (Neue Gedichte, 1907), "Нови стихотворения, втора част" (Der Neuen Gedichte anderer Teil, 1908) и романът "Записките на Малте Лауридс Бриге" (Die Aufzeichnungen des Malte Laurids Brigge, 1910), след чието публикуване Рилке преживява творческа криза, продължила до 1922 г. През това време пребивава в различни европейски градове (най-дълго в Мюнхен и Берлин), пътува до Италия, Испания, Германия, Дания, Швеция, Северна Африка, превежда от френски език и проучва интензивно творчеството на Гьоте и Шекспир. Прекарвайки зимните месеци на 1912-1913 г. в замъка Дуино, разположен до италианския град Триест, поетът слага началото на "Дуински елегии" - емблематичен за късното му творчество цикъл от десет стихотворения, завършен чак през 1922 г.
При избухването на Първата световна война е мобилизиран за кратко във военнотренировъчен лагер, впоследствие е преместен на служба във виенския военен архив. След края на войната поетът живее на различни места в Швейцария, като през 1921 г. се установява в малкия замък Мюзо, превърнал се в до края на живота му в негов постоянен адрес и убежище за възстановяване на творческите сили. Тук, в началото на 1922 г., Рилке завършва двете си най-значителни късни стихосбирки - "Дуински елегии" (Duineser Elegien) и "Сонети към Орфей" (Sonette an Orpheus), и двете публикувани през 1923 г.
Умира от левкемия на 29.12.1926 г. в санаториум близо до швейцарския град Монтрьо. Над гроба му в Рарон, Швейцария, се чете сътворената лично от него епитафия:
Роза, о, чист противослов, наслада
да си ничий сън под
толкова клепачи.
