Мелек ханъм

Мелек Ханъм (1814–1873) се среща с Кибрис Мехмед паша в Париж и вече са женени, когато се местят Истанбул. Тя го придружава по различни командировки в Палестина и Сърбия и споделя с него неудовлетворението от произволните периодични уволнения, характеризиращи късното османско политическо положение. Нейният сензационен разказ за живота в Турция съдържа подробности за политически интриги и корупция и демонстрира влиянието и мобилността на жените в официалните домакинства на османския елит. По време на отсъствието на Мехмед паша, Мелек Ханъм разработва план за заменяне на болния си син с друго дете в случай на очакваната му смърт. Въпреки, че собственият й син оцелява, един от съзаговорниците си убива друг, а последвалия скандал води до развода й. Тя прекарва остатъка от живота си, опитвайки се да отмъсти на бившия си съпруг и да се опита да получи достъп до собственост, която тя смята, че законно й принадлежи. След няколко неуспехи тя и две от децата й бягат в Париж. "30 години в турските хареми" е написана по времето, когато е бедна и в изгнание, и в него авторката е изключително критична към исляма и османското общество.