Любомир Милетич
Любомир Георгиев Милетич (1863–1937) е един от най-видните български учени и интелектуалци от края на XIX век и първата половина на XX век.
Работил е в сферата на езикознанието (и особено диалектологията), етнографията и историята. Сред най-изявените деятели и учредител на създадения в София Македонския научен институт. В негова чест е кръстен нос Милетич в Антарктида.
Любомир Милетич е роден на 1 януари 1863 в град Щип. Баща му Георги Милетич (от село Мошорин в Унгария) е брат на панслависта и деятел на сръбското национално движение във Войводина Светозар Милетич. В средата на XIX век Георги Милетич работи като български учител в различни градове в Македония, между които Велес (1859 – 1861), където се жени за Евтимия (Евка) Наумова хаджи Попдаова – дъщеря на велешкия първенец поп Даво, учителка в девическото училище във Велес след 1861 г. и майка на Любомир Милетич.
В средата на седемдесетте години на 19 век семейството се премества в София, където Любомир Милетич посещава основно и класно училище. С избухването на Сръбско-турската война (1876) Георги Милетич постъпва в четата на Панайот Хитов, а сина си изпраща да доучва в Нови Сад и Загреб. В Загреб Любомир Милетич завършва (през 1882 г.) Класическата гимназия. Впоследствие със стипендия от Министерството на народната просвета той следва „Славянска филология“ в Загреб и Прага.
От 1885 година е отново в София като става първо учител в Софийската класическа гимназия, а от 1892 г. е преподавател в Софийското висше училище (от 1904: Софийски университет) и професор по славянска филология.
През 1898 година е приет за член на Българското книжовно дружество. През 1926 година е избран за председател на БКД, вече преименувано на Българската академия на науките. Той остава на този пост до смъртта си. Любомир Милетич има и голяма заслуга при създаването и развиването на Македонски научен институт (МНИ). От 1928 до 1937 г. Любомир Милетич е председател и на МНИ.
Любомир Милетич оставя повече от 400 труда: книги и монографии, студии, рецензии и др., много от които са на чужди езици: немски, френски, сърбо-хърватски, руски. Автор е на ценните трудове на тракийска тематика като За Тракия, Родна Тракия, В Македония и Одринско, Западна Тракия и договорът за мир в Ньой, История на Гюмюрджинската република, Разорението на тракийските българи през 1913 година, както и многобройните публикации и доклади, свързани с трагедията преживяна от тракийските българи през 1913 година.
