Лев Троцки

Лев Давидович Троцки, с истинско име Лейба Дави́дович Бронщайн (1879–1940), е марксистки революционер и теоретик, съветски политик и основател на Червената армия, от еврейски произход.

Троцки първоначално подкрепя меншевиките, които са умереното крило на Руската социалдемократическа работническа партия. Той се присъединява към болшевиките непосредствено преди Октомврийската революция от 1917 г. и става един от лидерите на Комунистическата партия. Заедно с Ленин, Зиновиев, Каменев, Сталин, Соколников и Бубнов е един от седемте членове на първото Политбюро, основано в 1917 г., за да ръководи Болшевишката революция. През първите дни на РСФСР и Съветския съюз той става народен комисар (министър) на външните работи, а по-късно основател и командир на Червената армия като комисар по отбраната и военноморските въпроси. Той има главна заслуга за победата на болшевиките в Руската гражданска война (1917–1922).

След провала на борбата на лявата опозиция срещу политиката и издигането на Сталин през 1920 г. и срещу нарастването на бюрокрацията в Съветския съюз, Троцки е освободен от власт (октомври 1927 г.), изключен от Комунистическата партия (ноември 1927 г.) и накрая заточен от Съветския съюз (февруари 1929 г.). Като лидер на Четвъртия инернационал, Троцки продължава да се противопоставя на сталинистката бюрокрация в Съветския съюз. По заповед на Сталин е убит през август 1940 г. в Мексико от Роман Меркадер, съветски агент от испански произход.

Идеите на Троцки формират основата на т.нар. троцкизъм – течение в марксизма, което се противопоставя на сталинизма. Той е един от малкото съветски водачи, които не са реабилитирани от правителството на Никита Хрушчов през 50-те. Чак в края на 80-те, след започналата Перестройка на Горбачов, неговите книги започват да се издават в Съветския съюз.