Ивайло Христов

Ивайло Христов е роден през 1970 г. в гр. Горна Оряховица. Завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1995). Започва научната си дейност като докторант в Института по литература към БАН. През 2001 г. е „доктор по филология“ и става научен сътрудник I степен, а през 2009 г. - старши научен сътрудник II степен.  През 2011 г. е избран от ВАК за доцент по „История  на журналистиката“ и  „Народопсихология“ в УНСС, а през 2014 г. му е присъдена научната степен „доктор на науките“. От 2018 г. е професор в УНСС. Член на „Съюза на българските писатели“, „Съюза на българските журналисти“ и на „Съюза на учените в България.“

Основни научни трудове: „Йордан Стубел. Монографичен очерк“ (2001); „Леда Милева. Литературна анкета“ (2001, 2007);  „Николай Хайтов. Духовна биография“ (2009); „Гласове за Николай Хайтов“ (2008, 2009); „Марко Семов в паметта на съвременниците“ (2009); „Тревожната съвест на Марко Семов“; (2010); „Николай Хайтов и спорът за гроба на Васил Левски“ (2010, 2012); „Българинът в глобалния свят“ (2011); „Душевност и национална съдба“ (2014); „Българският национален характер (19-20 век). Еволюция и трансформации“ (2014); „Божана Димитрова. Кауза радиожурналист“ (2015), „Основи на българската народопсихология“(2016). “Публичният образ на Васил Левски.“ (2017), „Залезът на свободния политически печат в България“ (2019); „Неоосманизмът  и междуетническите отношения в България“ (в колектив с проф. Георги Найденов, доц. Пламен Ралчев и доц. Константин Пудин) – 2020; „Човекът, който доведе Господ на земята“.  Литературна анкета с Никола Радев (2021).