Франсоаз Жило, Карлтън Лейк
Франсоаз Жило (1921–2023) е родена в Париж в семейството на баща агроном и майка художничка. Решила да стане художничка на петгодишна възраст, тя започва обучението си по изкуство още съвсем малка. По-късно учи право по настояване на баща си, но се връща към рисуването по време на Втората световна война. Заради цензурата върху изкуството в окупираната от нацистите Франция ранните творби на Жило разчитат до голяма степен на символи. През 1943 г. тя се запознава с Пабло Пикасо и двамата живеят заедно в продължение на десет години. Имат две деца: Клод, роден през 1947 г., и Палома, родена през 1949 г. През 1950 г. търговецът на произведения на изкуството Даниел-Хенри Канвайлер сключва договор с Жило за своята галерия. След като напуска Пикасо през 1953 г., Жило подновява приятелството си със сюрреалистичния художник Люк Симон. Двамата сключват брак през 1955 г. и през следващата година се ражда дъщеря им Аурелия, но през 1961 г. двойката се разделя. В началото на 60-те години Жило започва да излага свои творби в САЩ, а през 1962 г. галерия „Тейт“ ѝ предоставя студио в Лондон, където тя рисува абстрактна серия, посветена на мита за Тезей и Минотавъра. През 1969 г., след изложба в Лос Анджелес, тя се запознава с Джонас Солк; двамата сключват брак през 1970 г. и живеят и работят в Калифорния, Париж и Ню Йорк до смъртта на Солк през 1995 г. Американският период на Жило е белязан от смело използване на цвят и движение. Освен че рисува, Жило е автор на няколко книги, сред които „Допирна точка: Художникът и маската“ (1975), биографичната книга „Матис и Пикасо: приятелство в изкуството“ (1990) и заедно с Лиза Алтер „За жените: Разговори между писателка и художничка“ (2016). Нейни творби са включени в колекциите на Музея на модерното изкуство, музея на изкуството „Метрополитън“, център „Помпиду“ и др.; тя прави изложби из целия свят, включително двойна изложба с творби на Пикасо през 2012 г. в галерия „Гагосян“ в Ню Йорк и серия ретроспективни изложби от 2010 до 2012 г. в Япония, Унгария, Германия и САЩ. През 2009 г. е удостоена с ордена на Почетния легион.
Карлтън Лейк (1915–2006) е критик, куратор и колекционер. Бил е художествен критик в Париж за „Крисчън Сайънс Монитор“ и е писал художествена критика за редица издания, включително „Ню Йоркър“ и „Атлантик“. След като се завръща в САЩ през 1975 г., той става куратор на френската колекция в Центъра „Хари Рансъм“ към Тексаския университет в Остин, на който е дарил богатата си колекция от френско изкуство, ръкописи и музика. Сред другите му книги са „Речник на съвременната живопис“ (1956), „В търсене на Дали“ (1969) и „Изповеди на един литературен археолог“ (1990).
