The orgasm of the praying mantis

А колкото до стандарта на живот в СССР, мисля че е добре да си спомним що за общества бяха повечето народи влизащи в състава му, преди идването на Сталин на власт. Имам предвид времето до началото на 30-те. Именно двете икономически чудеса, които извърши СССР през 30-те и 50-те, превърнаха този селски, аграрно-ориентиран народ, който тъкмо беше започнал да вкусва от плодовете на отмененото крепостно право, когато беше разтърсен от най-страшната война - гражданската война, тези две чудеса го превърнаха в едно модерно и прогресивно общество. СССР е тяхната модерност. Сравнете само отчаянието след гражданската война със еуфорията от достигането до космоса.

По отношение на Русия днес:
Тук сте напълно прав, но мисля че вие погрешно противопоставяте съвременната Руска федерация като субект на капиталистическата система и СССР като антисистемно движение. Истината е, че нито едно антисистемно движение не е наистина такова, а и няма как да бъде поради вътрешни противоречия. СССР не беше структура, външна за капиталистическата система. Той беше компонент на тази система, който в известен смисъл поддържаше баланса (без разбира се да пренебрегваме другите "антисистемни" движения). СССР на практика е бил съюзник на САЩ до към края на 50-те години, след това става прекалено силен. Нещо повече, нито СССР нито днешна Русия не са били субект на собствената си съдба, освен по времето, когато Сталин управлява. Това което се случи през 80-те и 90-те е доказателството. А незавидната съдба на съвременна Русия е напълно закономерна, имайки предвид мястото ѝ в световната капиталистичекса икономика, а именно периферия в смисъла на Уолърстейн.

По отношение на стандарта:
Стандартът в страни като Германия (нека условията във ФРГ да не се приравняват с тези в ГДР) и Италия се повишава, струва ми се, по време на следвоенния период, именно заради икономическия стимул, причинен от военната разруха. Стандартът в другите държави от капиталистическото ядро също се увеличава.
Всичко това, разбира се, се случва на цената на все повече задлъжняване и резултатите днес са налице. Впрочем към днешна дата Русия е извън топ 100 по външен дълг като процент от БВП (същото важи и за България засега).

3.) Пак в средата на 60-те години под ръководството на съветския конструктор на самолети и космически кораби В.Н. Челомей се прави такъв пробив във военните технологии, който, ако беше внедрен, щеше да остави САЩ “на резервната скамейка” в продължение на много десетилетия, ако не и завинаги. Става въпрос за системата ПААКРК (подводни автономни автоматизирани контейнерни ракетни системи), настъпателно-отбранителните система "Залез" и "Башмак" (“Обувка” - намек за известната реч на Хрушчов в ООН), маневрени сателити-прехващачи Космос-252, пилотирани бойни разузнавателни платформи "Диамант" и много други.
Всичко това разбира се е било блокирано и прекратено от номеклатурата, поради псевдокласови интереси и други фактори, които ще оставя любопитния читател да узнае сам.

По отношение на техническите постижения:
1.) ЕДАС (нещо като съветският вариант на интернет) - https://en.m.wikipedia.org/wiki/OGAS - изпреварват САЩ с почти десетилетие.
2. Пак в началото на 60-те Филимоненко и група учени създават хидролизна апаратура за осъществяване на студен термоядрен синтез (понятието nuclear fusion се появява на запад чак към края на 80-те) - това би осигурило на практика евтин и неизчерпаем източник на енергия.

До доц. Марев
Може ли да ми отговорите, след като през 50-те години руските технически постижения са изпреварили Запада, бихте ли дали няколко конкретни примера за такива? Например, нов конкурентен модел лек автомобил, съдомиялна, пералня със сушилня, нещо от IT технологиите което да е по-напред от "загнилия Запад" или Далечен изток?
Като са толкова напреднали, какъв през 50-те години е стандарта на живот на средния руснак и на средния (победен от Червената армия) германец? И като критикувате Запада (не че си няма доста трески за дялкане), какво ни се предлага вместо него? Третия Рим, Втория Цариград или Нов Йерусалим? Имате ли елементартна представа, че капитализмът в нешна Русия е по-див от англосаксонксия такъв и е по-сходен с латиноамериканските му варианти? Към днешна дата, с всичките суровини, които изнася Русия, брутния вътрешен продукт на глава от населението е малко по-висок от този на България.

В тази книга Фурсов също така ни разкрива, че феодализмът, противно на нашите разбирания, всъщност е бил едно доста динамично и технически напреднало общество (някои от най-важните доиндустриални революции са се случили именно тогава). В лекцията си "Капитализмът антикапитализмът и съдбините на света", която е най-обемният от текстовете, поместени в книгата, историкът прави анализ на капиталистическата система (а също и на системния антикапитализъм), който горещо препоръчвам да бъде прочетен и осмислен от всеки един четящ българин. Не на последно място Фурсов разобличава мошениците Клаус Шваб, Жак Атали, Фукуяма и други екземплари от същата порода и много успешно ни отваря очите за глупостите, които тези лукави типове се опитват да ни внушат.

Втората преведена на български книга на акад. Фурсов е поразяваща във всяко едно отношение. Чрез нея достойният руски воин ни показа много трудно уловими дори и от подготвения читател исторически тенденции и факти, които са наистина разтърсващи. Ще дам само няколко примера, които мен лично ме втрещиха: 1) в края на 50-те години съветските научни и технически постижения дотолкова са изпреварили западната интелектуална мисъл (благодарение на учени като Владимир Челомей, Иван Филимоненко, акад. Виктор Глушков и др.), че на практика СССР е имал реална възможност да направи пробив в социалистическото бъдещето и да превърне системния антикапитализъм в посткапитализъм; 2) агресивната и унищожителна деиндустриализация която Западът извършва в началото на 90-те години в ГДР води до там, че от 7500 безработни в петте провинции в ГДР през януари 1990, броят им нараства до 1 500 000 през януари 1992?!