25 questions from Deutsche Welle

Книгата „25 въпроса - aнкети на Румяна Таслаковa“ излезе през 1996 година в Свободно поетическо общество. Целта ми бе да задавам еднакви въпроси на известни личности от политиката, икономиката, литературата, живописта, музиката, спорта и техниката, без да им давам възможност предварително да се запознаят с темите на въпросите. Идеята за тези анкети ми дойде, четейки реномирания германски всекидневник „Франкуртер алгемайне цайтунг“, където ежеседмично се публикуваше въпросника на френския писател Марсел Пруст с отговори на германски съвременици. В репликите откривах неизвестни черти на анкетираните, спонтанни изяви на чувства и приоритети. Тези нови нюанси в образа на анкетираните личности ме наведоха към мисълта, че и за български читатели би било интересно да узнят нещо ново за мислите и позициите, мечтите и страховете на българки и българи, попаднали се във фокуса на обществения интерес. По метода на мозъчната атака от повече 130 теми подбрах 25 въпроса, които формулирах в навечерието на едно пътуване за България. Поради стреса бяха направила един пропуск: 5-и и 21-и въпрос бяха с еднакво съдържание. Реших да не променям въпросника и първият, който забеляза повторението, бе Кирил Маричков. Само малцина от анкетираните усетиха това повторение и така се получи още по-широка гама на отговорите на въпроса „Какво представлява за Вас най-голямото щастие?“.

Първият анкетиран бе Константин Павлов, който на въпроса „Какъв искахте да станете като дете“ отговори „Продавач на репички“. Детската мечта на Филип Димитров е била да стане адмирал. Иван Радоев е бил многостранно заинтересуван - да стане пожарникар, стражар, летец, но разбира се, и поет. „Прислужник“ гласи отговорът на Симеон Сакскобургготски.

В тази книга се публикуват отговорите на 110 известни българки и българи (това не са всичките, с които е провеждана анкетата).