Grigor Nachovich - Velzevula

Special Offer Ends In:

-20%

TOP

0 reviews / Write a review

Author: Stephan Yanchulev, Aleksander Yanchulev
Year: 03-09-2020
Availability: In Stock
Product Code: 2564-01
SKU: 04.0062
ISBN: 978-619-01-0676-0
Read an excerpt:

€6.14 €7.67

Ex Tax: €5.63

Delivery

At an office of Econt 4.00 BGN

At personal address - 6.00 BGN

Order by phone

Call us at 0888 465 635 to order by phone

E-book

In order to read our eBooks you have to download Adobe Digital Editions and register on the Adobe website as well. The DRM protected eBooks can not be converted or read on Amazon Kindle devices.

Description

ГРИГОР НАЧОВИЧ е български държавник, един от съзидателите на следосвобожденска България, отхвърлила петвековното османско иго. ВЕЛЗEВУЛ е финикийски бог на злото, Сатана. Съвсем незаслужено това прозвище бе лепнато на Григор Начович от неговите политически противници. Дал своя принос в четническата революционна борба и в Руско-турската освободителна война, участник в Учредителното събрание за изработване на Търновската конституция (1879), първи финансов министър на Княжество България, заемал различни министерски постове в много правителства, дипломатически посланик и съветник, кмет на София – той никога не пожела да стане министър-председател. Дори опонентите му сами го включваха като министър в своите правителства с думите: „Има Начович, има правителство.“

Той е ерудирана личност, истински родолюбец и борец за свободата и независимостта на България. Умело е провалял всички опити на Русия да превърне страната в Задунайская губерния.

Григор Начович се изявява като умерен демократ, склонен към консерватизъм. Това обяснява неговите зигзаги в политическата му дейност, но винаги в интерес на държавата и на българския народ. Григор Начович не се е блазнел от блясъка на златото, звъна на монетите и шумоленето на банкнотите. Смисълът на живота той не е виждал в личното забогатяване, а във всеотдайната служба на народа и отечеството.

В своята тетрадка „Изповед“ Начович пише: „Аз не бях алчен и не търсех слава, не правих злини и затова не бях Мефистофел.“ Така той отговаря на своите политически опоненти, които несправедливо го нарекоха Велзевул, като в края на неговото политическо битие го обругаха с измислени и жестоки обвинения.