Time and nothing

Книгата е много добра и интересна (за тези, които се интересуват от философски проблеми). При все това не мога да се въздържа да не посоча една логическа неточност, типична за „хуманитари”, боравещи с инженерно-технически (физически) понятия. В примера на авторите за лоста (в раздела „Композиция на ‘процес’ от ‘нищо’ и ‘битие’, в Разказ IV), не се уточнява за какъв род лост става дума – от първи род (двустранен) или от втори род (едностранен), както и коя дължина трябва да се „скъси” – тази от опората до тежестта или от опората до удържащата/повдигаща сила? Ако се има предвид дължината от опората до тежестта, то примерът е верен – при удвояване на тежестта, отстоянието ѝ до опората може да се скъси двойно. Ако обаче под „дължина” се разбира разстоянието от опората до удържащата/повдигащата сила, то тази дължина трябва да се удължи два пъти (НЕ да се скъси) за да запази равновесието на лоста при удвояване на тежестта (за да изравним моментите на силите, както са дообяснили и авторите).
Предимства: Една книга с дълбок философски анализ, нещо рядко в нашето повърхностно консуматорско съвремие с манталитет тип „социалната мрежа”. Лично за мен открива непозната философска същност у Андрей Райчев, когото смятах само за оригинален (и правдив!) социолог, анализиращ преимуществено щуротиите на Бойко ;-) А той се оказа и философ, познаващ Аристотел, Платон, Кант, Хегел. Колкото до Кънчо Стойчев – не го познавах отпреди… Моите суперлативи за книгата!
Недостатъци: Единичните кавички като ‘нищо’, напр. биха могли да бъдат заменени с курсив или удебеляване, а прекалената употреба на тире за отделяне на сричките (напр., о-предел-я) не внася допълнително пояснение към думата, а по-скоро обърква читателя какво точно се акцентира с това накъсване на срички).

Изключителна книга! Прочита за времето е изключително полезен!