Ървин Ялом

Ървин Д. Ялом е професор емеритус по психиатрия на Училището по медицина на Станфордския университет. Носител е на наградата „Едуард Стрекър“ за 1974 г., наградата на Американската психиатрична асоциация за 1979 г., наградата за цялостен принос на Американската асоциация по групова психотерапия за 2017 г. и на наградата за цялостен принос на Американската психологична асоциация за 2018 г. Автор е на книгите „Когато Ницше плака“ (1992), за която е награден със златен медал на клуба „Общност на нациите“ за художествена литература, „Лъжи на дивана“ (1996), „Палач на любовта“ (1989), „Мама и смисълът на живота“ (1999), „Дарът на терапията“ (2002), „Изцелението (на) Шопенхауер“ (2005), „Да се взреш в слънцето“ (2008), „Проблемът (на) Спиноза“ (2012), „Мимолетни създания“ (2015), „Моят път към себе си“ (2017), „Въпрос на живот и смърт“ (2021), в съавторство с Мерилин Ялом,  и станалите класика учебници „Теория и практика на груповата психотерапия“ (1970), в съавторство с Молин Леш, „Екзистенциална психотерапия“ (1980) и „Стационарна групова психотерапия“ (1983). Живее в Пало Алто, Калифорния.