Аристотел

Аристотел (384–322 г.пр.Хр.) е древногръцки философ и учен, един от най-големите гении на Античността, наричан „Баща на науката“. Ученик на Платон и учител на Александър Македонски. Аристотел е сред малкото личности в историята, изследвали почти всяка тема, достъпна за своята епоха. В науката изучава анатомия, астрономия, география, геология, зоология, метеорология и физика. Във философията пише за естетика, етика, икономика, метафизика, политика, психология, реторика и теология. Занимава се още с образование, чуждоземни обичаи, литература и поезия. Съчиненията му на практика са енциклопедия не само на древногръцкото, но и на човешкото познание изобщо.

Роден е на Халкидическия полуостров в Стагира през 384 г.пр.Хр. Баща му е придворен лекар при цар Аминт III (баща на Филип Македонски). Едва 15-годишен е, когато баща му умира. Постепенно става ученик на Платон. В Академията – Платоновата школа – постъпва през 367 г.пр.Хр. и остава там в продължение на двадесет години – до смъртта на своя учител. Към края на 343 г.пр.Хр. е поканен от македонския цар Филип за възпитател на сина му Александър. В продължение на три години Аристотел е педагог на Александър. По-късно древногръцкият философ заминава за Атина и открива своя философска школа при храма на Аполон Ликейски. Оттук школата получава името „Ликей“ (днес лицей), където учениците се разхождат из алеите на градината, а Аристотел изнася беседите си. Там именно те прокарват пътеките на днешните науки. Същевременно специална част от участниците в „Ликея“ се грижат да доставят на Аристотел данни за земи, екземпляри от животни и растения, книги и технически устройства от земите, завладявани от Александър. Аристотел класифицирал всичко това и го нареждал в лавиците на знанието. Така се ражда прословутата Аристотелова библиотека – разтворената книга на света.

Тъкмо Аристотел полага началата на собствен научен подход към света: в началото на почти всички въведения към логиката, психологията, биологията, езикознанието, поетиката, теологията, политологията, политикономията, история на философията, етиката, естетиката и дори географията стои името на този гений. И ако не точно името, то поне онази фраза, с която през вековете са започвали и свършвали теоретичните дебати: Magister dixit („Учителят каза“).