С въведение от съставителя на изданието Сону Шамдасани и предговор от Улрих Хьорни
Превод от немски: Пламен Хаджийски
Червената книга (Liber Novus) на швейцарския психиатър и основател на аналитичната психология Карл Густав Юнг (1875-1961) е непубликуван приживе на автора труд, собственоръчно написан и изрисуван дневник на сънищните и будните му видения, споходили го в периода 1913-1929 г., и оформен като илюстрован средновековен ръкопис, предназначен да бъде съзидан от образ и слово храм на душата.
Книгата, издадена на немски и английски език за първи път през 2009 г., е плод на дългогодишен психологически експеримент, при който Юнг, следвайки примера на античните герои Одисей и Орфей, се осмелява да предприеме νέκυια (некия) - да слезе в бездната на онова, което по-късно сам ще нарече колективно несъзнавано, и да предостави собствения си живот - тялото, душата, ума, дори кръвта си, за арена на праобразите, обитаващи незнайните небеса и преизподни, от които е съставен човекът. Макар да се радва на рано постигнала го светска слава, той се впуска в това пътешествие, по-късно наречено метод на активно въображение, надявайки се отново да намери и да възвърне изгубената си в суетното лутане душа.
В хода на мистерийната драма от несъзнаваното нахлуват неподозирани съдържания, които приемат множество образи, между които тези на старозаветния пророк Илия и юдейската принцеса Саломе, на героя от нибелунгския епос Зигфрид и джуджето Миме, рицаря на Граала Парцифал и кабирите от Самотраки, раннохристиянския анахорет Амоний и божествения шумерски герой от епоса за Гилгамеш (Издубар), предпотопния Овидиев маг Филемон и неговата житейска спътница Бавкида. Воден от архетипния Филемон, Юнг се среща и разговаря с душата си, която се явява ту като змия, ту като птица, слуша седемте поучения на Филемон към мъртвите, от които научава за предвечното съществуване на единия новороден в душата му Бог, повелител на гностическата Плерома.
Сблъсъкът с несъзнаваното, описан в Червената книга, се оказва първовеществото (materia prima), от чието нажежаване и стапяне в сърцето на Юнг през следващите десетилетия изкристализира крайъгълният камък (lapis) за житейското дело (opus) на най-влиятелния и най-оспорвания изследовател на човешката душа, творил през ХХ век - неговото тайнство на единението (mysterium coniunctionis).
Liber Novus, хрониката на този сблъсък, е считана от Юнг за източник на всички идеи, намерили отражение в късното му творчество. Държана в тайна до деветата година на ХХI век, тя е парадоксален случай в историята на четенето след Гутенберг с мощните последици, които е предизвикала -преди още да бъде публикувана.
Десет години след счупването на поставения върху нея вековен печат на мълчанието тя вече е в ръцете и на българския читател.
Пламен Хаджийски
