Иво Андрич е роден на 9 октомври 1892 г. в с. Долац край Травник (Босна и Херцеговина). Завършва гимназия в Сараево (1914). Започва да следва във Философския факултет на Кралския университет в Загреб, а по-късно се прехвърля във философския факултет на Ягелонския университет в Краков. През есента на 1923 г. се записва във философския факултет в Грац, където получава докторска степен през 1924 г.
През 1926 г. Иво Андрич е приет за член на Сръбската академия на науките и изкуствата. Заради участие в националноосвободителното движение "Млада Босна" по време на Първата световна война е затварян и интерниран.
През 1914 г. Дружеството на хърватските писатели в Загреб публикува шест негови стихотворения в проза в обзорния алманах "Млада хърватска лирика". Първата му поетическа книга "Ех Роnto" излиза през 1918 г., а през 1920 г. първата му прозаическа книга "Пътят на Алия Джерзелез".
От 1921 до 1941 г. е дипломат в Рим, Букурещ, Марсилия, Мадрид, Женева и Берлин. По време на войната живее в усамотение в Белград, където пише трите си романа "Мостът на Дрина", "Травнишка хроника" и "Госпожицата", които излизат през 1945 г. След Втората световна война е професионален писател в Белград и се радва на най-високо национално и международно признание. През 1961 г. му е присъдена Нобелова награда за "За епическата сила".
Умира на 13 март 1975 г. в Югославия.
