ГРИГОР НАЧОВИЧ е български държавник, един от съзидателите на следосвобожденска България, отхвърлила петвековното османско иго. ВЕЛЗEВУЛ е финикийски бог на злото, Сатана. Съвсем незаслужено това прозвище бе лепнато на Григор Начович от неговите политически противници. Дал своя принос в четническата революционна борба и в Руско-турската освободителна война, участник в Учредителното събрание за изработване на Търновската конституция (1879), първи финансов министър на Княжество България, заемал различни министерски постове в много правителства, дипломатически посланик и съветник, кмет на София - той никога не пожела да стане министър-председател. Дори опонентите му сами го включваха като министър в своите правителства с думите: „Има Начович, има правителство.“
Той е ерудирана личност, истински родолюбец и борец за свободата и независимостта на България. Умело е провалял всички опити на Русия да превърне страната в Задунайская губерния.
Григор Начович се изявява като умерен демократ, склонен към консерватизъм. Това обяснява неговите зигзаги в политическата му дейност, но винаги в интерес на държавата и на българския народ. Григор Начович не се е блазнел от блясъка на златото, звъна на монетите и шумоленето на банкнотите. Смисълът на живота той не е виждал в личното забогатяване, а във всеотдайната служба на народа и отечеството.
В своята тетрадка „Изповед“ Начович пише: „Аз не бях алчен и не търсех слава, не правих злини и затова не бях Мефистофел.“ Така той отговаря на своите политически опоненти, които несправедливо го нарекоха Велзевул, като в края на неговото политическо битие го обругаха с измислени и жестоки обвинения.
Don’t miss a thing! Subscribe to our newsletter and receive our latest articles, offers, and news directly in your inbox.
Cookie settings
We use cookies to provide you with the best possible experience. They also allow us to analyze user behavior in order to constantly improve the website for you.