Модернизацията Мейджи в контекста на външнополитическите взаимоотношения (1868-1912)

Изследването е посветено на японската модернизация Мейджи - радикални всеобхватни преобразувания без световен аналог за разглеждания период по мащаби, темпове и резултати. Изправена в средата на XIX век пред реалната алтернатива от загуба на суверенитет, страната влиза в съревнование с Великите сили. В началото на XX век вече е призната за една от тях.

Ерата Мейджи съвпада с епохата на формиране на световната капиталистическа система, в която развитите страни насилствено въвличат всички останали - самото отваряне на Япония е резултат от този процес. Външнополитическият контекст на периода позволява да бъдат направени някои исторически аналогии със съвременността. Ключовият израз тук е „държавен суверенитет“. Преди да постигне достатъчна степен на икономическа и военна мощ, Токио от самото начало на ерата Мейджи разчита на дипломацията, която подрежда съвършено пъзела на противопоставяне между империалистическите държави.

Това, което запазва значението на японския модернизационен модел актуално и днес, е възможността за заимстване най-вече - но не само - на японското ноу-хау по превръщане на ограниченията в предимство и то в контекста на една неблагоприятна, понякога агресивна международна среда. Японският модел може да служи за пример за постигане на вътрешнополитически консенсус, когато става въпрос за защита на националните интереси особено в периоди на изпитания и трудности.