"Мотодзен" - впечатлена съм от смелото изследване на болезнени за нашето време теми.Тази малка книжка има по-скоро асоциативна структура, отколкото линеен наратив. Много лично е преживяването ми с нея...

Този е последния Мохикан! Няма вече такива хора. Хареса ми книгата, надявам се да има и още истории за нова. Купих още една за подарък! Почитания!

Една книга, която всеки трябва да има. Не е лесна за четене, защото много от нещата стягат за гърлото. Затова е толкова ценна и истинска!

Думите на Краси лекуват, но не по онзи "благ" начин, по който може би се надяваме. Историите влизат дълбоко в нас и по някакъв необясним начин достигат и взривяват кътчета в душата ни, за които не сме и подозирали. Понякога сълзите потичат неочаквано от очите ми, друг път се смея с глас. Но каквато и реакция да предизвиква написаното знам едно: нещо в мен се  случва докато чета книгите на Краси.
Взрив, а след него светлина.
"Мотодзен" не е книга, която се чете само един път.
Успех!

Прочетох Мотодзен на един дъх. Но ще я чета пак и пак, защото в книгата има много дълбочина. Мисля че и книгата и стилът на автора нямат аналог у нас. Съзнателно търсех на кой писателски почерк може да ми прилича. В началото ми се "причу" Дончо Цончев, после Пеньо Пенев. Но определено над всичко се наложи ревът на форсиращия мотор. И да - искрен и истински чист и искрен човек, през чиито очи може да се види и преживее невидимото за очите, това е авторът на книгата. Не искам да звуча като литературен критик, но Мотодзен е камък в блатото. Като "блатото" това са повечето набедени нашенски литературни гении.

Една книга, която ти показва Светлината и Пътя в най-мрачните дни. Мъдростта вплетена в текстовете ни дава отговорите, които сме търсили винаги. Дава ни сили да продължим.

Току що затворих последната страница от книгата. Книжката е страхотна, хем се чете на един дъх, хем на доста места се връщах за да препрочета още веднъж-дваж нещо. Наистина си личи, че е написана от сърце с дългогодишен опит по прашните пътища. Даже вече имаме един екземпляр в скромната ни библиотека в клубната ни къща. Респект!

Здравейте! Познавам Краси покрай моторите. Сега чета книгата му и осъзнавам, че във всяка една история е кодирано нещо повече от послание, но малко хора ще го разберат и почувстват. Последна битка няма! Винаги има следваща! Дали ти ще имаш смелостта да участваш в нея или не, е друг въпрос...