"Мотодзен" - човешки затрогващи истории, уникален авторски стил. Чета доста българска литература, но не познавам наш писател да пише по подобен начин. Успех на книгата и на автора!

Прочетох книгата на един дъх и веднага ме завладя усещането за изворна вода и за кристална чистота. Авторът някак укрепи вярата ми в човека и в бъдещето. Няма как да не намерим сили и да изрежем загнилото в сърцата си и да си присадим нов, по-смислен живот... Защото все още има надежда. Вдъхновяващо е!

"Мотодзен" - малка книжка, много дълбочина. Това издание си е необходимо. Събрало е всичко за да се постигне осъзнаване. Не само осъзнато каране на мотор, а карането на мотор като начин за опознаване на мен самия. Начин да се видя отстрани, което за мен е трудно в доста от случаите. Написаното в книгата действа като катализатор. Но всичко е представено изключително ненатрапчиво. Въздейства без да се налага над теб. Както казва Лао Дзъ "Тежкото е коренът на лекото. Лековатостта лишава от корен. Покоят е владетел на действието."

"Мотодзен" - впечатлена съм от смелото изследване на болезнени за нашето време теми.Тази малка книжка има по-скоро асоциативна структура, отколкото линеен наратив. Много лично е преживяването ми с нея...

Този е последния Мохикан! Няма вече такива хора. Хареса ми книгата, надявам се да има и още истории за нова. Купих още една за подарък! Почитания!

Една книга, която всеки трябва да има. Не е лесна за четене, защото много от нещата стягат за гърлото. Затова е толкова ценна и истинска!

Думите на Краси лекуват, но не по онзи "благ" начин, по който може би се надяваме. Историите влизат дълбоко в нас и по някакъв необясним начин достигат и взривяват кътчета в душата ни, за които не сме и подозирали. Понякога сълзите потичат неочаквано от очите ми, друг път се смея с глас. Но каквато и реакция да предизвиква написаното знам едно: нещо в мен се  случва докато чета книгите на Краси.
Взрив, а след него светлина.
"Мотодзен" не е книга, която се чете само един път.
Успех!

Прочетох Мотодзен на един дъх. Но ще я чета пак и пак, защото в книгата има много дълбочина. Мисля че и книгата и стилът на автора нямат аналог у нас. Съзнателно търсех на кой писателски почерк може да ми прилича. В началото ми се "причу" Дончо Цончев, после Пеньо Пенев. Но определено над всичко се наложи ревът на форсиращия мотор. И да - искрен и истински чист и искрен човек, през чиито очи може да се види и преживее невидимото за очите, това е авторът на книгата. Не искам да звуча като литературен критик, но Мотодзен е камък в блатото. Като "блатото" това са повечето набедени нашенски литературни гении.