Не помня колко отдавна книга не ме е жегвала така с всяка прочетена страница. Понякога с един ред. Понякога дори с една дума.
Възхищавам се на дързостта на автора и на силата на думите му, с които умираме между редовете.
Книгата не се чете на един дъх. Чете се от настръхване до настръхване...

Здравейте! В момента с кораба сме някъде в средата на Индийския океан.
Взех си книгата още през август преди да тръгна, но на третата страница разбрах, че това не е книга, която може, а и не трябва да се чете на един дъх.
Откакто съм тук, всяка вечер чета по няколко истории, оставям ги в главата си да "попият" и да оставят своята следа в съзнанието ми. Много докосващи истории. Дори и да попадна на някоя, която вече е минала през мен, пак я препрочитам - да попие по-надълбоко!

"Мотодзен. Рокерски истории" е едно прелестно издание на "Изток-Запад".
Текстовете в книгата звучат стегнато, лапидарно, ударно - и са наситени с емоция, с неукротима енергия, с воля за живот и борбеност. С упорство да се побеждава, да се надмогва всяко зло.
Красимир Симеонов винаги ме е изумявал с усета и способността си в минимум думи да събере целия Космос, да интегрира различни стихии, да вплете микрископично и необятно - и да постигне внушение, кондензирано до краен предел. Това наистина го могат малцина.
Както малцина могат да прегърнат за свое кредо слова като тези: "Животът не е в това да се криеш, докато отмине бурята. Смисълът е да минеш през нея!"
Поздравления, Красимир Симеонов, от все сърце!

Здравейте! Прочетох книгата. Авторът е майстор на късия разказ - живо, образно-картинно, поетично споделени лични преживявания с много топло чувство; поезия в проза.Разказаните истории звучат автентично, на места архаично, но са тъжни, навяват безнадеждност. Лично аз не съм се сблъсквала в живота с такива герои, носещи толкова трагизъм - много мъчен живот, много смърт. Четох книгата умишлено няколко дни, за да запазя чувството на меланхолия и безнадеждност, което е в унисон с моето физическо състояние. Благодаря за споделените преживявания, в които за съжаление има много загуби на приятели. Аз също загубих много хора /не в буквалния смисъл/, с които се бях докоснала в живота си, заради моята принудителна десоциализация. Желая успех на "Мотодзен"! На мен книгата ми въздейства, подтикна ме към размисли за смисъла на живота. Благодаря!

Прочетох книгата - поздравления, уникална е! Поздравявам автора за труда му и пожелавам още безброй такива истории с верните му приятели!

Преди месец ми я подари синът ми .Прочетох я за една вечер.Супер е.

"Мотодзен" - човешки затрогващи истории, уникален авторски стил. Чета доста българска литература, но не познавам наш писател да пише по подобен начин. Успех на книгата и на автора!

Прочетох книгата на един дъх и веднага ме завладя усещането за изворна вода и за кристална чистота. Авторът някак укрепи вярата ми в човека и в бъдещето. Няма как да не намерим сили и да изрежем загнилото в сърцата си и да си присадим нов, по-смислен живот... Защото все още има надежда. Вдъхновяващо е!