Споделям, малко късно, чак сега - може би, защото преди час я прочетох, но наистина ми отне време, за да мога да пиша...
Доста от разказите ги съпреживявам, понеже в огромна част виждам своя живот. Знаете ли, след първата част на "Краят като начало", а именно "край", ридах като малко дете, а си мислех, че съм твърд. Припознах себе си и своя дядо, който по същия начин тичаше след мен на село, когато ме учеше да карам неговия Балкан 75 кубика. Издъхна в моите ръце точно на Стефанов ден миналата година (2025).
"Между небето и земята" ме върна при един мой приятел (може би един от малкото, които мога свободно да нарека приятел), който загубих доста отдавна...
Но също ми добави и забавни моменти като случката в "Газ до дупка" и минаването на червен сигнал на светофара, а ако не бъркам по описанието, мисля, че се сещам коя е описаната героиня с главна буква М.
С една дума - страхотна е книгата и се радвам, че се сдобих с нея.
Благодаря ви!

Здравейте! Докато се мотаехме с жена ми в МОЛА-а, мернах книгата в Сиела и ми направи впечaтление нестандартното заглавие, понеже съм моторист. Взех я и се зачетох - жената три пъти идва да ме вика да тръгвам. Хубава, стойностна книга. Взех три, за да подаря и на приятелите ми.

Книгата е много добра! Уж щях да хвърля само един поглед в книжарницата и се зачетох. Препоръчвам.

Вдъхновяваща и "топла" книга! Нямам нищо общо с моторите, но ми се прииска да си изтегля всичките пари и да си купя мотор!
Предимства: Нестандартния стил на писане на автора.
Недостатъци: Много смърт! Това ме разби!

Благодаря за този диамант - вълнуващи текстове в прекрасно книжно тяло!

Автентична, истинска литература, свободна от догми, измислици и евтино печалбарство! Препоръчвам!

Не помня колко отдавна книга не ме е жегвала така с всяка прочетена страница. Понякога с един ред. Понякога дори с една дума.
Възхищавам се на дързостта на автора и на силата на думите му, с които умираме между редовете.
Книгата не се чете на един дъх. Чете се от настръхване до настръхване...

Здравейте! В момента с кораба сме някъде в средата на Индийския океан.
Взех си книгата още през август преди да тръгна, но на третата страница разбрах, че това не е книга, която може, а и не трябва да се чете на един дъх.
Откакто съм тук, всяка вечер чета по няколко истории, оставям ги в главата си да "попият" и да оставят своята следа в съзнанието ми. Много докосващи истории. Дори и да попадна на някоя, която вече е минала през мен, пак я препрочитам - да попие по-надълбоко!