„Еуфория“ - стремежът към неизвестното

Вдъхновена от съдбата на един от най-влиятелните антрополози на XX век – Маргарет Мийд*, – „Еуфория“ разказва история, която не прилича на никоя друга. Личността на Мийд поражда крайно противоречиви мнения заради изследванията ѝ и революционните ѝ теории за сексуалността и юношеството. Главната героиня Нел Стоун олицетворява нейния дух. Тя е млад учен, изучаващ първобитни местни племена. 

Разказът ни отвежда в Нова Гвинея през 1930 г., земя изолирана от цивилизацията и запазила своите уникални традиции и начин на живот. Главните герои са трима антрополози – Нел, нейният съпруг Фен и англичанинът Андрю Банксън, който изучава речното племе киона и разкъсван от самота, им помага да се установят наблизо. Най-голямата страст на Нел е нейната работа. Фен ревнува от славата на жена си, но Банксън намира работната ѝ етика и лекотата на общуването ѝ с местните жители за вдъхновяващи. Заформя се едно необикновено приятелство, докато не пламва искрата на интелектуалното, личностното и любовното единоборство. 

Това е книга, на която ще се наслаждавате бавно, докато тя ви пренася на хиляди километри от дома в една различна епоха, а 228-те страници ще ви се сторят крайно недостатъчни. Малко автори успяват така добре да балансират толкова разнообразни елементи в книгите си, но на Кинг определено ѝ се удава. Доказателство за това са и множеството награди, които книгата печели, и класациите, в които е включена. 

Романът е носител на наградата „Ню Йорк Таймс Бестселър“, „Наградата Киркус“ и „Награда за художествена литература на Нова Англия“ за 2014 г. Освен това е в списъка с 10-те най-добри книги на „Ню Йорк Таймс“ и сп. „Тайм“, а „Уошингтън Поуст“ я обявява за една от 50-те най-добри книги за 2014 г. Същата година сп. „Ел“, „Мери Клер“, „Нашънъл Джиографик“, телевизия Си Би Ес и в-к „Обзървър“ я добавят в списъците си за най-добро лятно четиво. 

*Маргарет Мийд е американска антроположка, изследвала първобитните общества на остров Бали и Самоа; изследванията ѝ имат голямо значение за развитието на антропологията.

Подбрахме за вас някои от най-добрите въпроси, отправяни към Лили Кинг в интервюта. 

1. Какво е значението на заглавието – „Еуфория“? 

За пръв път се появи в един диалог. Нел казва на Банксън, че любимият ѝ момент в антропологията е около два месеца след началото на изследването, когато чувства, че разбира напълно племето, което изучава. Тя знае, че това е заблуда, но казва: „Това е най-кратката, най-чистата еуфория“ или нещо подобно. Написах този ред и си помислих: „Хм, защо да не го направя заглавие на книгата?“ Не мисля, че преди това дори бях забелязала, че нямам заглавие. Не бях сигурна и дали ще отговаря на книгата, дали  ще резонира с нея като цяло, но когато завърших черновата, почувствах, че е правилното. Сякаш цялата история беше най-кратката, най-чистата еуфория на Банксън“.

2. Казвали сте, че писателят е един вид антрополог. Изпитвате ли някога „еуфория“?

От време на време. Предимно заблуждаваща. Повечето от дните ми на писане на тази книга бяха пълни със съмнение или самокритика, но имах и няколко момента на блаженство. Написването на много кратката втора глава беше един от тях. Тя просто се изля за по-малко от час и промени всичко в книгата – гледна точка, език, сюжет –всичко.

3. Как ви хрумна идеята за книгата?

Вдъхнових се от биографията на антроположката Маргарет Мийд. [...] Тя е била интересна личност още от малка. Дори преди да започне да се занимава с антропология, тя е била бунтарка и мислител.  Усещала е, че има нещо нередно в нашето общество, и мисля, че именно това я е мотивирало. Така че, когато навлиза антропологията, това всъщност е било антропология на социалните промени, а не просто статично изследване на култури. Никога не ми е хрумвало, че някога ще пиша за нея, но стигнах до частта, в която тя е на трийсет и четири години с втория си съпруг Рео Фортуне в Централна Нова Гвинея. Двамата изпитват трудности в брака и срещат друг антрополог – Грегъри Бейтсън, – в когото десет часа по-късно тя вече е била влюбена. Мисля, че Мийд и Бейтсън наистина са се опитвали да контролират чувствата си един към друг, но това е била емоционална, интелектуална и физическа връзка. […]

4. Защо променихте името на Маргарет Мийд на Нел Стоун?

Нел не е Маргарет Мийд. Идеята дойде, когато прочетох биографията ѝ, и определено заех много подробности от нейния живот, този на съпруга ѝ  Рео Фортън и антрополога Грегъри Бейтсън,  но в крайна сметка разказвам съвсем различна история. В началото мислех да използвам имената им, но когато започнах да пиша, героите поеха в различна посока. До края на първата глава вече се чувствах като с белезници от истинската история и трябваше да се откъсна от нея. След като смених имената им, персонажите ми бяха свободни да бъдат други хора. Те станаха мои герои.

5. Как се чувствахте, докато работехте по книгата?

За всяка книга се чувствам еднакво ужасяващо и имам същите страхове по време на писането: че никога няма да я довърша, че дори не се е приближила към представата, която съм имала за нея. Но наскоро четох едно старо списание от времето, когато току-що бях завършила втория проект на първия си роман и страхът, и тревогата ми бяха неузнаваеми. Защото с първия роман това не е само залог на книга - това е цял живот, всички избори, които сте направили, за да стигнете до този момент, всички жертви. Всичко се чувства с този първи роман. Сега, ако пиша лоша книга, съм написал лоша книга. Ще я сложа в чекмедже и се надявам никой да не я види. Има комфорт в това. Аз наистина бях уплашена, докато писах „Еуфория“ –  че не знам какво правя и че това ще бъде катастрофа. Предизвика ме по отношение на мястото и времето, както и националностите и професиите на героите. Всички тези неща бяха нови за мен. 

Отзиви за „Еуфория“

Книгата е напрегната, остроумна, жестоко интелигентна приказка за конкуриращи се его и желания в пейзаж на екзотична заплаха – любовен триъгълник в екстремна ситуация... В изящната книга на Кинг желанието – за знание, слава, друг човек – е само мимолетно възнаградено.

„Ню Йорк Таймс“

С влиянието си върху сексуалната революция Мийд е иконоборец, обхващащ земното кълбо, мразена от едни и аплодирана от други, превръщайки се накрая в нещо като символ, с който различни групи свързват своите надежди и страхове...

„Уошингтън Поуст“ 

Вълнуващо... интензивно, съблазнително, сексуално и интелектуално... Има толкова много вълнуващи елементи, на които да се наслаждавате... В края на „Еуфория“ въздъхнах удовлетворено и исках книгата да продължи. Браво, Лили Кинг.

Джоан Франк, „Сан Франсиско Кроникъл“