Здравейте! Прочетох книгата. Авторът е майстор на късия разказ - живо, образно-картинно, поетично споделени лични преживявания с много топло чувство; поезия в проза.Разказаните истории звучат автентично, на места архаично, но са тъжни, навяват безнадеждност. Лично аз не съм се сблъсквала в живота с такива герои, носещи толкова трагизъм - много мъчен живот, много смърт. Четох книгата умишлено няколко дни, за да запазя чувството на меланхолия и безнадеждност, което е в унисон с моето физическо състояние. Благодаря за споделените преживявания, в които за съжаление има много загуби на приятели. Аз също загубих много хора /не в буквалния смисъл/, с които се бях докоснала в живота си, заради моята принудителна десоциализация. Желая успех на "Мотодзен"! На мен книгата ми въздейства, подтикна ме към размисли за смисъла на живота. Благодаря!

Прочетох книгата - поздравления, уникална е! Поздравявам автора за труда му и пожелавам още безброй такива истории с верните му приятели!

Преди месец ми я подари синът ми .Прочетох я за една вечер.Супер е.

"Мотодзен" - човешки затрогващи истории, уникален авторски стил. Чета доста българска литература, но не познавам наш писател да пише по подобен начин. Успех на книгата и на автора!

Прочетох книгата на един дъх и веднага ме завладя усещането за изворна вода и за кристална чистота. Авторът някак укрепи вярата ми в човека и в бъдещето. Няма как да не намерим сили и да изрежем загнилото в сърцата си и да си присадим нов, по-смислен живот... Защото все още има надежда. Вдъхновяващо е!

"Мотодзен" - малка книжка, много дълбочина. Това издание си е необходимо. Събрало е всичко за да се постигне осъзнаване. Не само осъзнато каране на мотор, а карането на мотор като начин за опознаване на мен самия. Начин да се видя отстрани, което за мен е трудно в доста от случаите. Написаното в книгата действа като катализатор. Но всичко е представено изключително ненатрапчиво. Въздейства без да се налага над теб. Както казва Лао Дзъ "Тежкото е коренът на лекото. Лековатостта лишава от корен. Покоят е владетел на действието."

"Мотодзен" - впечатлена съм от смелото изследване на болезнени за нашето време теми.Тази малка книжка има по-скоро асоциативна структура, отколкото линеен наратив. Много лично е преживяването ми с нея...

Този е последния Мохикан! Няма вече такива хора. Хареса ми книгата, надявам се да има и още истории за нова. Купих още една за подарък! Почитания!