ЗАТВОРИ (X)

Количката е празна.

Издателство > Даниъл Канеман и Амос Тверски - приятелството, променило мисленето ни

< Обратно към всички новини

08 Май 2018

 

Преди четиридесет години израелските психолози Даниъл Канеман и Амос Тверски написват няколко изключително оригинални статии, в които разнищват предпоставките на процеса за вземане на решения. Те посочват начините, по които човешкият ум системно греши, когато е принуден да взема решения в условия на несигурност. Съвместният им труд слага началото на поведенческата икономика, революционизира изследванията на големите данни, допринася за развитието на доказателствената медицина, води до нов подход в държавните регулации. На Канеман и Тверски дължим доказателството, че не трябва да се доверяваме само на своята интуиция, както и системното изследване на алгоритмите на човешкия ум. Историята на тези гениални мислители разказва Майкъл Луис в книгата "Механизмите на ума", която от днес е в книжарниците.

Амос Тверски и Даниъл Канеман
Стандфорд, Калифорния, 1970

Откъс от книгата:

Студентите, които преди се питали защо двете най-ярки звезди на Еврейския университет поддържали дистанция помежду си, сега се питали как две толкова коренно различни личности можели да намерят обща основа, да не говорим пък да станат сродни души. „Беше много трудно да си представи човек как работеше тази химия“, казва Дица Кафри, студентка по психология, учила и при двамата. Дани бил дете на Холокоста, Амос бил наперен сабра – жаргонна дума за роден в страната израелец. Дани бил винаги сигурен, че греши. Амос бил винаги сигурен, че е прав. Амос бил душата на всяко парти; Дани не ходел по партита. Амос бил свободен и непринуден; дори когато правел опити за непринуденост, Дани изглеждал като слязъл от някакво официално място. С Амос човек винаги продължавал от там, докъдето бил стигнал, все едно колко отдавна не го бил виждал. С Дани винаги имал чувството, че започва отначало, дори и да го бил срещал предния ден. Амос бил музикален инвалид, но въпреки това пеел еврейски народни песни с голям ентусиазъм. Дани бил от типа хора, които можело да притежават прекрасен вокал, но никога нямало да го открият. Амос бил истинско торпедо за нелогични аргументи; когато Дани чуел нелогичен аргумент, той питал: „За какво би могло да е вярно това?“ Дани бил песимист. Амос бил не просто оптимист – Амос се бил заставил да бъде оптимист, защото бил решил, че песимизмът е тъп. „Когато си песимист и се случи нещо лошо, ти го преживяваш двойно – обичал да казва Амос. – Веднъж, когато се тревожиш за него, и втори път, когато се случи.“ „Те бяха много различни хора – казва техен колега преподавател от Еврейския университет. – Дани винаги се стремеше да се хареса. Беше раздразнителен и избухлив, но искаше да се хареса. Амос не можеше да разбере защо някой ще опитва да се харесва. Той разбираше учтивостта, но да се мъчиш да се харесаш – защо??“ Дани приемал всичко толкова сериозно; Амос обръщал много от живота на шега. Когато Еврейският университет го включил в комисията си по оценяване на кандидатите за докторантура, Амос бил потресен от онова, което минавало за дисертация в хуманитаристиката. Вместо да повдигне официално възражение, той просто заявил: „Ако тази дисертация е достатъчно добра за своята област, тя е достатъчно добра за мен – при условие, че кандидатът може да дели дроби!“