ЗАТВОРИ (X)

Количката е празна.

Ювал Ноа Харари: „Хомо сапиенс – такъв, какъвто го познаваме – ще изчезне до век”

Обратно към всички новини

Ювал Ноа Харари: „Хомо сапиенс – такъв, какъвто го познаваме – ще изчезне до век”

Историкът мечтател, автор на два зашеметяващи бестселъра върху състоянието на човечеството, отговаря на въпроси от Луси Пребъл, Ариана Хъфингтън, Естер Рантцен и селекция от нашите [на „Обзървър”] читатели.

Андрю Антъни, 17.03.2017

 

Миналата седмица, по време на сутрешния блок по „Радио 2”, Крис Еванс прочете първата страница на „Sapiens... ”, книгата на израелския историк Ювал Ноа Харари. Като се вземе предвид, че радиослушателите по това време на деня нямат особен апетит за интелектуални теми, това беше необичайно решение. Ала както каза Еванс: „Първата страница е най-удивителната първа страница от която и да е книга.”

Ако диджеите са склонни към безразсъдни хиперболи, то това бе изключение, достойно за уважение. Подзаглавието на „Sapiens…”, реверанс към великолепната работа на Стивън Хокинг, е „Кратка история на човечеството”. С блестящ и завладяващ стил Харари излага кондензирана история на вселената още на първата страница на книгата си – заедно с обобщение на основната теза на книгата: как когнитивната, аграрната и научната революции са оказали влиянието на хората и организмите, които ги заобикалят.

Въведението е изключително смело, а остатъкът от книгата не му отстъпва по нищо. Въпреки че „Sapiens” е широко призната, някои критици смятат, че е прекалено помитаща. Може би е така, ала е интелектуално удоволствие да бъдеш пометен.

„Sapiens…” е сред книгите, които неизбежно те карат да се чувстваш по-умен, след като си ги прочел. Барак Обама и Бил Гейтс са го изпитали, а също и много хора в Давос и Силициевата долина. Иронията – вероятно – се крие в едно от предупрежденията на книгата: че се превръщаме в глобално общество, доминирано от елит

В ядрото на книгата стои твърдението, че онова, което е направило хомо сапиенс най-успешното човешко същество, надминавайки съперници като неандерталеца, е способността му да вярва в общи митове. Религиите, нациите и парите – твърди Харари – са човешки измислици, които позволяват мащабни колаборации и организации.

Първоначално публикувана на иврит през 2011 г., книгата е преведена на английски три години по-късно и става международен бестселър. Тя засяга широк кръг от теми, с научен, но лек за четене тон, съчетавайки задълбочено разбиране на историята, антропологията, зоологията, лингвистиката, философията, теологията, икономиката, психологията, невронауката и много други.

И все пак авторът на тази всеобхватна книга е млад израелски историк, чиято кариера – до момента на публикуването на книгата – е била посветена на относително неизучаваната територия на средновековната военна история. Изглежда, „Sapiens…” е основана на встъпителен курс към световната история, който Харари е трябвало да води – задача, възложена от старши колеги. Твърди се, че отначало големите израелски издатели не били заинтересовани от книгата. Никой не е предвиждал звездния й успех.

Миналата година продължението на книгата на Харари – „Хомо деус: кратка история на утрешния ден” (Homo Deus: A Brief History of Tomorrow) е публикувана във Великобритания и също става бестселър. Тя развива много от темите, засегнати в „Sapiens…”, в частност изследва потенциалното влияние на иновациите в сферите на биотехнологиите и изкуствения интелект върху хомо сапиенс, като предлага тезата, че те вероятно поставят основите на нова, бионична или полукомпютъризирана форма на човек.

И отново: книгата е ободряващо четиво, което потапя читателя дълбоко във въпросите за самоличността, съзнанието и интелигентността, а темите за изборите и дилемите, пред които напълно автономният свят поставя пред човека, хващат за гърлото.

Харари, в момента 41-годишен, е израснал в светско еврейско семейство в Хайфа. Учил е „История” в Еврейския университет в Йерусалим и завършва докторантура в „Оксфорд”. Той е веган и медитира по два часа дневно, като често се оттегля от обществения живот за дълго време. Казва, че това му помага да се фокусира върху истински значимите въпроси. Живее със съпруга си в мошав, агрикултурна кооперация извън Йерусалим. Това, че е хомосексуалист, твърди той, му е помогнало да постави под съмнение общоприети мнения. „Нищо не бива да бъде взимано без щипка сол, дори всички да го мислят за вярно.”

Едно от удоволствията, които носи четенето на книгите му, е че той постоянно се обръща към читателите си – пряко или косвено, карайки ги да мислят за това, което знаят и онова, което не знаят. Отделя малко време на популярните становища.

Харари говори и пише като мъж, който не е обременен от съмнения. Ако това го кара да звучи арогантно, нека поясня: той стига до заключенията си след щателно проучване и размисъл. Така или иначе веднъж щом се е убедил в нещо – а той твърди, че винаги оставя доказателствата да го убедят в една гледна точка или друга, – полага усърдие да убеди читателя си в своето мнение. Тъкмо там се корени „незабравимо яркият му език”, както го нарича Джаред Даймънд.

Харари е природно надарен да обяснява добре, винаги подготвен с подходящ анекдот или запомняща се аналогия. В резултат е изкушаващо да се гледа на него повече като на всезнаещ мъдрец, отколкото като историк. Помолихме някои обществени личности и читатели да зададат въпроси на Харари – и много от тях бяха от морална или етическа природа, търсещи отговори по-скоро на онова, което трябва да бъде направено, отколкото обяснявайки онова, което вече се е случило. Израелецът, изглежда, е свикнал с ролята си и е напълно готов да даде най-доброто от себе си да отговори. Като историк, занимаващ се с далечното минало и близкото бъдеще, той е изваял цяла нова дисциплина. Това е удивително постижение на впечатляващо всестранно развит човек.

 

Живеем в глобализация, която се движи изумително бързо. Дали в бъдещето ще има една глобална култура, или ще поддържаме някакъв тип умишлени, изкуствени племенни общества?

Хелън Церски, физик

 

Не съм сигурен дали ще бъде умишлено, но смятам, че вероятно ще имаме само една система и в този смисъл – само една цивилизация. В известен смисъл това вече се е случило. Навсякъде по света политическата система е в общи линии една и съща. Навсякъде капитализмът е доминантна икономическа система и навсякъде научният метод или разбирането на света от научна гледна точка са преобладаващи. Чрез науката хората разбират природата, болестите, биологията, физиката и т.н. На този етап не съществуват фундаментални цивилизационни разлики.

 

Андрю Антъни: Да не би да твърдите, че Франсис Фукуяма, по чийто адрес много се злослови, е прав в анализа си на края на историята?

Зависи как разбирате края на историята. Ако под това понятие имате предвид идеологически сблъсъци – не, но ако говорите за създаването на единна цивилизация за целия свят, то да, мисля, че е относително прав.

 

Коя е най-голямата заблуда, в която живее човечеството?

Луси Пребъл, драматург

 

Може би че като добиваме надмощие над света, над околната среда, ще станем по-щастливи и удовлетворени от живота. Ако погледнем назад в перспективата на хиляди години, сме придобили огромно надмощие над света, ала хората не са много по-удовлетворени от предците си в Каменната ера.

 

Има ли шанс разрухата на околната среда да повлияе негативно на техническия прогрес?

„УочингПлейс”, публикувано онлайн

 

Според мен ще стане точно обратното – ако екологичната криза се задълбочи, натискът върху развитието на технологиите ще се увеличи, няма да се намали. Смятам, че екологичната криза на ХХI в. ще бъде аналогична на двете световни войни през ХХ в. – които също са подпомогнали технологичния прогрес.

Стига всичко да е наред, хората много внимателно ще развиват или експериментират с генното инженерство при хора и ще внимават също толкова при създаването на оръжия с изкуствен интелект. Ала ако има сериозна криза, причинена например от екологична катастрофа, то хората ще се изкушат да разрушат всички високорисковани технологии с надеждата да разрешат проблема. Ще се получи нещо като проекта „Манхатън” по време на Втората световна война.

 

Каква роля играе моралът в бъдещия свят на изкуствен интелект, изкуствен живот и безсмъртие? Дали да правиш добри и правилни неща все още ще мотивира по-голямата част от хората?

Андрю Соломон, писател

 

Мисля, че смъртността е по-важна от всякога в момента. Като добиваме повече сила, въпросът какво да правим с нея става все по-належащ и се намираме много близо до придобиването на божествени сили за създаване и разрушаване. Бъдещето на цялата екологична система и на живота като цяло лежи в ръцете ни. Какво да правим с него е етичен и научен въпрос.

Ще дам много прост пример: какво ще стане, ако няколко пешеходци скочат пред кола, която се управлява сама, и трябва да избере дали да убие, да речем, петима човека, или да завие настрани и да убие собственика си? Към днешна дата инженери изработват коли, които да се управляват сами и се нуждаят от отговор тъкмо на този въпрос. Така че не виждам причина изкуственият интелект или биоинженерството да направят смъртността по-маловажен проблем, отколкото е бил досега.

 

След като прочетох „Хомо деус”, започнах да се чудя защо толкова нетърпеливо очакваме бъдеще, което ще ни направи безполезни. Ние сме единственият вид, обсебен от прогреса. Не трябва ли да се опитаме да устоим на идеята за бъдещето като неизбежен технологичен напредък и да създадем друг вид футуризъм?

Мат Хейг, автор

 

Не можеш просто да спреш технологичния прогрес. Дори една държава да спре да прави проучвания в областта на изкуствения интелект, други страни ще продължат да го правят. Истинският въпрос е какво да се прави с този тип технология. Една и съща технология може да се използва за коренно различни социални и политически цели. Ако погледнем към ХХ в., ще видим, че със същата технология, с която се задействат електричеството и влаковете, може да се създаде тоталитарен режим или либерална демокрация. Същото е и с изкуствения интелект и биоинженерството, затова си мисля, че хората не трябва да се съсредоточават върху това как да спрем технологичния прогрес, защото това е невъзможно. Вместо това въпросът следва да е как новата технология би могла да влезе в употреба. Все още имаме власт над това решение.

 

Дали хората винаги ще откриват начини да се мразят, или клоните повече към гледната точка на Стивън Пинкър, че обществото сега е много по-несклонно към насилие, отколкото е било преди, и че тази тенденция ще се задържи?
Сара Шубински, читател

 

Общо взето съм съгласен със Стивън Пинкър. Живеем в най-мирната ера в историята. Действително все още има насилие – живея в Близкия изток, така че добре съзнавам това. Ала обективно погледнато, насилието сега е много по-малко от когато и да било в човешката история. Днес повече хора умират от преяждане, отколкото от насилие, приложено им от друг човек, което е невероятно постижение. Не можем да сме сигурни за бъдещето, но някои промени правят тази тенденция несигурна. Първо, съществува опасност от ядрена война, която вероятно е сложила край на войните от 1945 г. насам. Второ, има промяна в икономически план – икономиката вече не е базирана на стоки, а на знания.

В миналото основните икономически предимства са били материални – житни поля или златни мини и роби. Така че във войната има известна логика – можеш да забогатееш, като обявиш война на съседите си. Сега обаче основното икономическо предимство е знанието, а е много трудно да придобиеш знание чрез насилие. Повечето от големите конфликти в света към днешна дата все още са в Близкия изток, където основният източник на богатство е материален – нефт и газ.

 

Твърдите, че склонността ни да създаваме абстрактни концепции като религия, националност и пр., е качеството, което отличава сапиенс сред другите човекоподобни. Като се има предвид, че тези неща са вдъхновили и войните, които могат да доведат до унищожение, може ли да се каже, че умението да мислим абстрактно е сила или слабост?

Естер Ранцен, телевизионна водеща

 

От гледна точка на власт е очевидно, че тази способност е направила хомо сапиенс най-мощното животно в света и тъкмо тя ни дава контрол над цялата планета на този етап. От етична гледна точка независимо дали е добро, или лошо, това е далеч по-сложен въпрос. Ключовият проблем е, че тъй като силата ни се базира на общи представи, не ни бива особено в различаването на измислица и реалност. Хората особено трудно различават кое е истина и кое – измислица, а това причинява много катастрофи, войни и проблеми.

За да се разбере най-лесно дали нещо е истина, или измислица, може да се приложи тестът на страданието. Една нация не може да страда, да чувства болка, страх – няма съзнание. Дори ако загуби война, войникът страда, цивилните страдат, но нацията сама по себе си не може да страда. Аналогично една корпорация не може да страда – паундът стерлинг, когато стойността му падне, не страда. Всички тези представи са измислени. Ако хората живеят с тази представа, начинът, по който се държат един с друг и с други живи същества може да се подобри. Не е добра идея да причиняваме страдание на други реални същества заради някакви измислици.

 

Андрю Антъни: Ала именно тези измислици често ни вдъхновяват да вършим велики неща. Дали невъзмутим поглед върху реалността би създал същата мотивация?

 

Действително се нуждаем от някои общи измислици, около които да се конструират големи общества. Ала имаме нужда тези измислици да работят в наша полза, вместо да бъдем техни роби. Добър аналог е футболният мач. Правилата на играта са измислени – съдадени са от хора, няма нищо в природата, което да ги определя. Докато не забравяш, че това са само правила, измислени от хора, които ти помагат да стигнеш до някаква цел, можеш да играеш. Ако напълно се откажеш от правилата, защото са измислени, не можеш да играеш футбол.

Така че очевидно не препоръчвам хората да спрат да вярват в някои неща, макар и измислени. Не може да съществува мащабна икономика без пари. Ала към парите може да се приложи същата логика, както към правилата на футбола – те са само измислица на хората. Същото е и с нациите. Няма нищо грешно в принципа, че можеш да изпитваш емоции или лоялност към нацията си, но ако забравиш, че нацията е само човешко изобретение, може да жертваш милиони хора за целите на нацията, забравяйки, че тъкмо хора са я създали.

 

Да бъдеш състрадателен и емпатичен не е ли голям недостатък на човешката еволюция? Психопатството ли е бъдещето на нашия вид?
Доминик Кюри, читател

 

Не, не вярвам. Първо, ако това е вярно, бъдещето ще бъде ужасно. Ала дори да оставим настрана моралния аспект и гледаме на нещата чисто практически, човешката мощ идва от способността да се кооперираме един с друг, а психопатите не притежават това умение. Нуждаем се от емпатия и състрадание, от способността да разбираме и симпатизираме с други хора, за да работим успешно с тях. Така че дори да оставим настрана всички морални аспекти, все още не смятам, че емпатията ни вреди или че бъдещето на човечеството е да се състои от психопати.

 

Андрю Антъни: Твърдите, че хуманизмът е продукт на капитализма. Възможно ли е двете да съществуват поотделно?

 

Съществуват близки връзки между двете неща, но не вярвам, че е невъзможно да бъдат отделени. Определено могат да се развият съвсем различно през XXI в. Една от големите заплахи, пред които сме изправени, е именно разделението на капитализма от хуманизма, особено от либералния хуманизъм. В последните десетилетия основната причина, поради която правителствата навсякъде по света възприемат либерална политика и икономика е не защото управляващите са убедени в етичните аргументи на хуманизма, а по-скоро защото са сметнали, че това ще бъде ползотворно за капиталистическата икономика.

Страхът сега е, че капитализмът и хуманизмът ще бъдат разделени през XXI в. и могат да съществуват софистицирани и напреднали икономики, без да се либерализира политическото устройство или да се дава свобода да се инвестира в образование и общото благо на масите.

 

Дали промяната от ерата на ловците събирачи към земеделството е била грешка? И ако да, как можем да обърнем нещата в наша полза?
Филипа Пери, писател и психотерапевт

 

Зависи от перспективата. Ако говорите от гледната точка на фараон или някой древнокитайски император, то този преход е много добра идея. Ако гледната ви точка е на селянка в Древен Египет, то това е много лоша идея. Ако го гледате от перспективата на средната класа в развитите общества в днешно време, пак изглежда като много добра идея. Ако гледната ви точка е на човек от Бангладеш, който работи по 12 часа дневно във фабрика, отново е много лоша идея.

Няма никакъв начин да върнем времето назад и осем милиарда души да станат отново ловци събирачи. Така че въпросът е как да извлечем максимална полза от настоящето положение и как да не повтаряме грешките от аграрната революция. С новата революция, свързана с изкуствения интелект и биотехнологията, съществува опасност цялата сила и облаги да бъдат монополизирани от много тесен кръг хора – елит – и повечето хора да живеят по-зле отпреди.

 

Казвате, че отглеждането на животни във ферма е може би „най-тежкото престъпление в историята”. Какво бихте посъветвали обществото, за да се прекрати това?

Джейси Рийз, читател

 

Най-добрите ни залози са в клетъчното стопанство, или чистото место, тоест да се създава месо от клетки, а не от животни. Ако искате пържола, си отглеждате пържола от клетки – няма нужда да гледате крава и да я колите, за да ядете пържола. Това може и да звучи като измислица, ала всъщност вече се случва. Преди три години беше създаден първият хамбургер изцяло от клетки. Вярно, той струва 300 000 долара, ала винаги е така с новите технологии. Към днешна дата, през 2017 г., цената му е, доколкото знам, около 11 долара на хамбургер. А създателите му очакват, че с подходящите инвестиции и проучвания могат да понижат цената до по-малко от това, което струва хамбургер с месо от кланица, и то за около 10 години.

Има още време, докато видите подобно нещо в супермаркета или „Макдоналдс”, но мисля, че е единственото приемливо решение. Аз съм веган, затова избягвам месо и други животински продукти, ала не се заблуждавам, че мога да убедя милиарди хора да спрат да ядат месо, мляко и т.н. Ако обаче можем да ги произвеждаме от клетки, би било страхотно. Ще има и много екологични облаги – ще се намали степента на замърсяване, причинено от фермите за животни.

 

Фразата „модерен ум” говори ли ви нещо – и ако да, кога се е зародил той и как изглежда?

Бетани Хюз, историк

 

Знаем твърде малко за ума. Не разбираме какво е, какви са функциите му и как се е появил. Когато милиарди неврони в мозъка излъчват електронен заряд в определен модел, как от това следва ментално прежияване – например субективното преживяване на любов, гняв, болка или удоволствие? Нямаме представа. И тъй като разбираме толкова малко за мозъка, не знаем и как се е появил. Предполагаме, че хората в Късната каменна ера, които са създали пещерните рисунки в Ласко и Алтамира, са имали – фундаментално – същите умове като нас сега. Предполагаме също и че неандерталците са имали друг вид ум, макар че мозъците им са били по-големи от нашите. Ала детайлите към днешна дата са твърде неразбираеми за нас.

 

Андрю Антъни: Живеете в част на света, която е била оформена от релгиозни представи. Кое според вас ще стане първо – хомо сапиенс ще остави религията настрана, или ще се разреши Израело-Палестинският конфликт?

 

Както вървят нещата, изглежда, че хомо сапиенс ще изчезне, преди да се разреши Израелският политически конфликт. Смятам, че хомо сапиенс – такъв, какъвто го познаваме – ще изчезне до около век, не разрушен от роботи убийци или нещо такова, просто ще се промени и подобри с биотехнология и изкуствен интелект и ще се превърне в нещо друго, нещо различно. Времевите граници на такава промяна са около век. Много е вероятно Палестино-Израелският конфликт да не бъде разрешен дотогава, ала е много вероятно да бъде повлиян от тези промени.

 

Дали ние и другите видове на планетата щяхме да сме по-добре без когнитивната революция? Щяхме ли да живеем в хармония с другите организми, вместо да ги доминираме и да ставаме все по-нещастни?

НасауОриндж, публикувано онлайн

 

Не съм убеден дали щяхме да живеем в хармония, тъй като има много насилие и дисхармония между другите видове. Ала определено нямаше да доминираме планетата, ако не бяхме преживели когнитивната революция. Пък и тогава нямаше да има екологична криза, както сега. Затова да, без когнитивната революция, предполагам, повечето организми, повечето големи животни, щяха да са в по-добро състояние.

 

Какво ви тревожи най-много относно света и какво правите, за да облекчите тревогите си?

ЛеаАктфорЧейндж, публикувано онлайн

 

Има толкова много различни проблеми, че не съм сигурен кой е най-големият. Понастоящем – заради огромната мощ на човечеството – вероятно най-голямата тревога е човешката непрозорливост и глупост. Ние сме изключително мъдър вид в много отношения, ала що се отнася до взимане на важни решения, клоним към допускането на огромни грешки. А сега сме във време, в което нямаме картбланш да грешим. Като придобиваме все повече и повече сила, последствията на правенето на глупав избор биха били катастрофални за нас и за цялата екологична система. Така че това ме тревожи много.

 

Надига ли се вълна на антиинтелектуализъм на запад? Ако е така, има ли връзка между антиилектуализмът и залеза на либерализма?

гюнейдас, публикувано онлайн

 

Не съм сигурен, че се надига такава вълна. Определено има нещо такова, но то винаги е съществувало и не съм сигурен, че ситуацията сега е по-лоша от 50-те или 30-те г. на ХХ в. или от XIX в., или от Средновековието. Така че да, това е тревожно и бих казал, че не става дума толкова за антиинтелектуалност, колкото за антинаука, тъй като дори най-големите религиозни фанатици са интелектуалци. Те отдават твърде голямо значение на човешкия интелект. Един от проблемите на религиозния фанатизъм е, че се отдава голямо значение на създаденото от човешки интелект и твърде малко на емпиричните доказателства в света около нас.

 

Андрю Антъни: Уверен ли сте, че радикалният ислям не е нещо повече от предсмъртното слово на ерата преди съвременната? 

Човечеството се сблъсква с някои доста тежки проблеми в XXI в. – независимо дали става дума за глобалното затопляне, или глобалното неравенство, или за възхода на разрушителната технология – като биоинженерство и изкуствен интелект. Имаме нужда от отговори на тези предизвикателства и – поне към март 2017 г. – не съм чул нищо радикалният ислям да предлага адекватни решения. Може да си бъде там, да създава много беди и насилие, и т.н., ала не не предвиждам да създаде ли оформи пътя на човечеството.

 

Очевидно мислите мащабно – какво правите, за да презаредите или да добиете перспектива, от която се нуждаете в работата си?
Ариана Хъфингтън, предприемач

 

Чел съм много книги във всички сфери, във всякакви дисциплини. Обикновено започвам с един голям въпрос – като например дали хората днес са по-щастливи, отколкото в миналото, или защо мъжете доминират жените в повечето общества. След това проследявам въпроса, вместо да се опитвам да следвам собствения си отговор – дори с цената на това да не формулирам някаква ясна теория.

 

Андрю Антъни: Как ви помага медитацията?

 

Преди всичко ми позволява да опитам да видя реалността такава, каквато е. Когато се опитаме да наблюдаваме света и когато се опитаме да наблюдаваме себе си, умът постоянно генерира истории и измислици, и обяснения и ги налага върху реалността. Така не можем да разберем какво се случва наистина, защото сме заслепени от измислици и истории, които създаваме или други хора са създали – и им вярваме. За мен медитацията е начин да видя реалността каквато е – без да се заплитам в някаква история или измислица.

 

Какво ще посъветвате човек, който иска да живее добре и да допринесе за добруването на онези, които още не са родени и онези, които вече са на земята?
Пол Бейкър, читател

 

Бих го посъветвал да се опита да опознае себе си по-добре – особено онова, което иска от живота, тъй като в противен случай технологията започва да диктува целите на хората в живота и вместо да им помага да постигнат желанията си, ги превръща в роби. Много е трудно да разбереш какво искаш от живота.

 

Андрю Антъни: Ако можем да предотвратим смъртта завинаги, дали ще е възможно да правим нещо смислено без онова, което Сол Белоу нарича „тъмната страна, от която се нуждае огледалото, така че да виждаме нещо в него”?

 

Мисля, че е възможно. Има други проблеми, свързани с онова, което се случва, когато превъзмогнем остаряването, но не мисля, че липсата на значимост ще е сериозен проблем. През последните три века почти всяка нова технология в света не се интересува от смъртта – или поне не извлича смисъл от нея. Предишните култури – особено в традиционните религии, са се нуждаели от смъртта, за да обяснят смисъла на живота. Като в христинянството – без смъртта животът няма значение. Целият смисъл на живота идва от онова, което ти се случва след като умреш. Ако няма смърт, рай и ад, в христинянството няма смисъл. Ала в последните три века виждаме появата на нови модерни идеологии като социализъм, либерализъм, феминизъм, комунизъм, които не се нуждаят от смъртта, за да докажат, че животът има смисъл.


Източник на материала: https://www.theguardian.com/culture/2017/mar/19/yuval-harari-sapiens-readers-questions-lucy-prebble-arianna-huffington-future-of-humanity