ЗАТВОРИ (X)

Количката е празна.

Очаквайте "Рисувам човеци" от Илия Бешков

Обратно към всички новини

Очаквайте

На 25 май 2017 г. излиза от печат РИСУВАМ ЧОВЕЦИ от ИЛИЯ БЕШКОВ (1901–1958)

 

KАК СЕ ПОЯВИ ТОЗИ АЛБУМ НА БЯЛ СВЯТ?

Историята е следната:

През петдесетте години на миналия век художникът Илия Бешков е любимият професор на студентите в Художествената академия в София. В часовете му се тълпят студенти от всички специалности, няма къде игла да падне. Той е толкова различен с онова, което им говори, с начина, по който ги учи, че подире му винаги върви тумба от млади хора, забравили да обядват в студентския стол, защото остават да го слушат.

Петдесетте години са времето на Студената война между Изтока и Запада. Да говориш каквото мислиш е опасно. Бешков е следен и редовно донасян като опозиция на властта от службите на Държавна сигурност – както още по времето на Царска България, така и в периода на социалистическия строй, въпреки че властта го ухажва. И едните, и другите попълват досието му – общо 200 страници от 1925 до 1958 г. Но както Бешков казва: „Винаги съм бил в опозиция.“

В периода на Студената война големият ерудит и писател Богомил Райнов е културно аташе в посолството ни в Париж и прави отчаяни опити да популяризира българската култура – певчески и танцов фолклор, художници, писатели, оперни певци, музиканти. Именно той е човекът, който успява да направи първия пробив на наши творци зад Желязната завеса – провеждането на концерти на Националния ансамбъл за народни песни и танци „Филип Кутев“ и издаването на албум на Илия Бешков в Париж.

На един търг Богомил Райнов се запознава случайно с д-р Манюел Брюкер, с когото наддават за офорта „Пепеляшка“ на Жул Паскин:

„С Брюкер се сблъскахме при наддаването – пише Райнов. – Брюкер вдигна цената така, че аз бях принуден да се отдръпна и да се задоволя с някаква литография на Стайнлен. Когато прибирахме находките си, французинът промърмори шеговито: „Аз се оказах по-голям почитател на Паскин от вас.“ „Във всеки случай, оказахте се по-заможен“ – отвърнах. Разменихме още няколко думи по повод търга, а заедно с тях и визитните си картички. „А, сега разбирам интереса ви към Паскин“ – рече докторът, установил, че съм българин.“

При една по-нататъшна среща става ясно, че Брюкер, чиято основна професия е лекар, освен че е колекционер, е и издател на свръхлуксозни албуми с оригинални гравюри. Тиражът им е 200 броя, само за абонати, а днес изданията представляват антикварна ценност. Богомил Райнов му показва снимки на Бешкови рисунки:

„Брюкер ги пое без особено любопитство, с възражението, че той издава само световноизвестни автори. Но щом почна да ги разглежда, апатията му се изпари. Чувах го да мърмори на себе си: „Виж, това е добре, това е още по-добре...“ Додето произнесе на висок глас: „Изключителен рисувач.“

Така се стига до издаването на първия албум на Бешков в Париж с предговор от Жорж Бесон и очерк за Бешков от Богомил Райнов. Художникът не дочаква да го види отпечатан – той умира през януари 1958 г. Както разбираме по-късно от кореспонденцията на Богомил Райнов със семейството на Бешков и от издадената след смъртта на Райнов книга „Париж“, още едно парижко издателство, „Серкл д’Ар“, се договаря да издаде голям албум на Илия Бешков. Сам директорът на издателството Шарл Фелд пристига в София, за да подбере илюстрациите. Особено му допада серията „Голи тела“. Всичко е уточнено в подробности и както пише Райнов: „...накрая от това „всичко“ се получи нищо, по вина на нашия Комитет за културни връзки с чужбина.“ За втория албум са направени негативите, отпечатани са пробни листа. Работата е доста напреднала. Издателството предлага от българска страна да се дадат 2 хиляди лева тогавашни пари за издаването. Тромавата административна машина, в добавка с политическа мнителност и враждебност, така и не успява да осигури тези пари, а през 1960 г. Богомил Райнов се прибира от Франция и проектът за втория албум остава неосъществен.

Като снаха в семейството на Бешкови от 1971 г. често съм чувала за този албум, говорили сме с мъжа ми и даже съм разглеждала направените във Франция пробни отпечатъци върху луксозна хартия. Негативите не се знаеше къде са. 60 години след смъртта на Илия Бешков, през януари тази година (2017-а), търсех някакви снимки в архива на семейството – безуспешно, часове наред. Започвах отново и отново да прехвърлям лист по лист писма, документи, кореспонденция и между тях внезапно попаднах на дебел пожълтял плик. Какво ли имаше в него?

Бяха негативите – 60 рисунки за големия албум на Бешков, който е трябвало да бъде отпечатан в Париж. Сякаш гръм ме удари. И си помислих за съвпадението – бяха 60 негатива, появили се през 60-ата година след смъртта на Илия Бешков! (Както споменах, той умира през януари 1958 г.) Има ли случайни неща?

С изкуствоведа Красимир Илиев решихме към 60-те „френски“ рисунки да добавим още. Колкото успеем да открием в музеи, галерии и сбирки, за да представим друг аспект от колосалното творчество на българския художник, който се родее с най-големите световни творци.

 

Савка ЧОЛАКОВА