ЗАТВОРИ (X)

Количката е празна.

Допълнителен тираж на “Змей. Змеица. Ламя и хала” излиза на 3 февруари

Обратно към всички новини

При изключително голям интерес премина представянето на сборника с фолклорни текстове „Змей. Змеица. Ламя и хала“, провело се на 31 януари. На това представяне се продадоха последните налични бройки от първия тираж.

Издателство „Изток-Запад“ ще пусне новите книги още този петък, 3 февруари, и от понеделник те ще са налични по книжарниците.

„Змей. Змеица. Ламя и хала“ е сборник с фолклорнитекстове, обединени около образите на змея и неговите близки „роднини“: змеицата, ламята и халата.

„Всеки може да открие нещо за себе си в области по българска митология и фолклор. Най-ранните източници, които сме използвали, са от края на 19 век. Това са записи, правени от хора, които поставят основите на съвременната фолклористика“, разказа доц. Вихра Баева, отговорен редактор на сборника.

„Имаме записи на Георги Раковски, Любен Каравелов, Петко Славейков и сина му Иван Славейков. Това са бисери, които тънат в забрава. Това беше една от идеите на този проект – да ги извадим и да гип редложим на публиката. Някои от текстовете са весели, други страшни, трети – дълбокосимволични и митологични“, допълва още тя.

Змеят, подумите й, е положителен герой в българската традиция. Силно почитан е като дарител на плодородие, пазител на селища, може да се жени за жени от човешкия род, отговаря за атмосферните влияния.

Змеят е един от ключовите персонажи в нашия фолклор, наследник на древни божества, могъщ и опасен противник, но същевременно почитан като владетел на природните стихии, стопанин на планини, извори и пещери, покровител на селища и родове. Змеицата и ламята (халата) заемат по-скромно място във фолклорния свят на българите и се смятат главно за вредители и врагове, но образите им също имат своите архаични корени, специфичен облик и богата символика. На по-дълбоко ниво и четирите свръх естествени създания са свързани помежду си и образите им възлизат към древния архетип на митичния дракон.

В сборника са представени почти всички жанрове на фолклорната словесност: като се започне от песните и приказките, мине се през легендите, преданията и устните разкази и се стигне до анекдотите и съвременните вицове, а също и до кратките форми като поговорки, гатанки, клетви и баения. Присъстват също описания на различни празници, ритуали и магически практики, както и вярвания и представи, свързани с колоритните образи на змея, змеицата, ламята и халата.

Книгата е резултат на проект, разработен от екип на Института по етнография и фолклористика с Етнографски музей към БАН. Екип от 13 човека издирва текстове, публикувани или съхранени в архивите на института, които са наистина много богати и интересни, използват и лични архиви. Езикът е осъвременен с лека и внимателна редакция, с кратки коментари, които да помогнат на съвременния читател да навлезе в света на фолклора.