ЗАТВОРИ (X)

Количката е празна.

Разговор с Чарлс Строс в Барселона, по време на „Еврокон 2016“

Обратно към всички новини

Чарлс Дейвид Джордж Строс (наричан от приятели и врагове просто „Чарли“) живее в Единбург, Шотландия, и е един от най-харизматичните и чаровни съвременни великобритански фантасти. Започва да пише от рано (на 12 г. е написал първия си приемлив разказ), но завършва фармацевтика, а после и компютърни науки. Първият си разказ продава на „Интерзоун“ през 1987 г. („Момчетата“), първият му роман е публикуван през 2003 г. („Сингулярно небе“) и начаса е номиниран за „Хюго“. След още няколко номинации се добира до заветната награда за първи път – през 2005 г., с „Бетонната джунгла“,  част от „Досиетата на Боб“. В последствие печели множество големи и по-малки награди на световно ниво, включително още едно „Хюго“ за друга част от „Досиетата на Боб“: Equoid (Еквоид).

Чарли Строс е плодовит автор, натворил има-няма малко под трийсет книги за петнадесетината години, откакто е писател на свободна практика, като основните серии, в които пише, са две:

Merchant Princes („Търговските принцове“) и „Досиетата на Боб“ (оригинално название – The Laundry Files). Засега в първата серия книгите са девет (и започва спиноф поредица), от втората тъкмо излезе седмата. Както сам Чарли казва, първоначално го сполетяло желанието да напише „лъвкрафтов окултен трилър с тайните служби на Кралицата“ и така се появили „Архивите на злото“ и „Бетонната джунгла“; след това го досърбяли пръстите да създаде класически бондовски трилър с тайните окултни служби… а оттам нататък просто писал за тайните окултни служби. И, несъмнено, тази поредица е най-успешната в творчеството му. Пък и най-необичайна. Засега.

С Чарли Строс в Барселона, по време на „Еврокон 2016“, разговаря Елена Павлова, преводач на „Досиетата на Боб“.

 

Видяхте ли вече българското издание на „Архиви на злото“? Какво ви се иска да кажете на българските читатели, които току-що се срещнаха с Боб за първи път?

Споделям главата си с Боб вече близо двайсет години и през това време той съзря и стана по-циничен. Въпреки всичко все още прилича на по-ранната си версия, какъвто го срещаме в „Архивите на злото“ – наивен и младичък компютърен гийк, попаднал случайно в лапите на тайна правителствена агенция за защита на човечеството от заплахи, идващи отвън границите на нашата вселена. Саркастичното му чувство за хумор прикрива несигурността и страховете му и той често възприема с крива усмивка бюрократичната и сурова среда, в която работи – но дава всичко от себе си, за да спаси света.

Не знам (все още) дали ще бъдат превеждани и други книги от серията, но ако това стане, бъдете сигурни, че ви очаква шеметно спускане в мрака, докато Боб съзрява и едновременно се сдобива с повече власт и осъзнава неадекватността си пред лицето на ужасяващите врагове, срещу които основната му защита е неговото чувство за хумор. „Досиетата на Боб“ често влизат в каталозите като „хумористични хорър-романи“, но това е само защото смехът в лицето на ужаса е начин на защита.

 

„Архивите на злото“ излиза през 2004 г. и оттогава насам, книга след книга, „Досиетата на Боб“ неизменно са политически и технологично в крак със съвременността, а героите и сюжетът се развиват и обновяват книга след книга. Дори в световен мащаб, това е една от малкото серии, в които „часовниците тиктакат“, това вероятно е и причината за успеха на поредицата. Нямаше ли да е по-лесно да „спрете хронометъра“ и просто да планирате разни приключения в горе-долу един и същ момент, както правят другите писатели?

Така е, а и, честно казано, хронологията на „Досиетата на Боб“ все пак достига и този миг на спиране на хронометъра: книги 7 и 8 („Кошмари на купища“ и „Пълномощно за делириум“) се развиват в началото и средата на 2014 г. съответно, а книга 9 – приблизително в края на 2014 и началото на 2015 г., в свят, спрямо който днешните ни международни брожения изглеждат като невъзможно прекрасна утопия.

Причината тези книги да остават съвременни и да се променят толкова много от началото на серията е, че са писани с по няколко години разлика – за да останат в крак с компютърните технологии, беше нужно Боб да стигне до днешната епоха, така че го накарах да се състарява заедно с истинския календар. Но от книга 6 нататък неговият свят се отклонява доста сериозно от нашия – и броят на действащите лица се увеличава. Така че беше време да спра хронометъра.

 

Като погледнете от днешната си позиция назад към „Архивите на злото“, какво бихте променили в книгата, ако тепърва ви предстоеше да я напишете? А втората книга? „Зло от дълбините“ предстои да излезе всеки момент на български език.

Не, не бих направил големи промени. Бих пипнал прозата си само тук-там, чисто стилистично – все пак съм имал петнайсет години да работя върху стила си – но самите романи съдържат точно онова, което съм имал предвид да напиша.

 

„Досиетата на Боб“ поражда спин-офове като ролеви игри например – това засяга ли серията по някакъв начин? Играете ли The Laundry (Пералнята) на Cubicle 7; позволявате ли размяна на елементи от сюжета между книгите и играта или да сте споменавали в книгите нещо, което се случва в игровия свят?

Не съм геймър и не допускам играта да влияе на книгите ми.

 

От колко книги планирате да се състои поредицата? Наистина ли светът свършва накрая?

В момента работя върху последната редакция на осмата книга от серията – „Пълномощно за делириум“. Готов съм с разработката и за деветата – „Лабиринтовият указател“ (макар да не планирам да я пиша преди 2018 г.), и най-общи планове за общо дванайсет книги. Светът не свършва наистина, но е доста олигавен и здравата понахапан по краищата – не е място, на което бихте искали да живеете!

 

Какво мислите за Хюготата? Съществуват само няколко поредици, които имат повече от една такава награда – и още по-интересното е, че Хюготата на „Досиетата“ дори не са за романите от поредицата – за „основната“ сюжетна линия, така да се каже. Надявате ли се на трето Хюго за „Досиетата на Боб“?

Много бих се радвал да напиша нещо, което гласуващите за Хюго да сметнат за достойно за още една лъскава ракетка! Особено ако този път е за роман. Но това не е цел, която активно се опитвам да постигна – това би ме отклонило от самата история. (Макар че живея с надеждата за Хюго да е „най-добра поредица“ - нова категория, която през 2017 г. ще бъде изпробвана на Уърлдкон в Хелзинки).

 

Какво готвите занапред за читателите си? Коя ще бъде следващата ви книга? Какво планирате за в бъдеще?

В „Пълномощно за делириум“ се разказва какво се случва, когато Пералнята попадне в полезрението на обществеността и британското правителство, като последица от твърде публичен провал – извънземно нашествие разрушава голям британски град и политическите последици са още по-ужасяващи от злодеянията, в които са замесени чудовища с по много пипала.

Следваща в плановете идва нова трилогия в моята вселена на „Търговските принцове“, тя започва с излизането на „Имперски игри“ през януари 2017 г. Действието в нея се развива в паралелна вселена в близкото бъдеще и разглежда развитието на икономиката и политиката, и въпроса защо историята добива такава форма, каквато има днес. Тази настояща трилогия е моят голям пост-уикилийкс-на-Сноудън трилър за правителствените служби, с допълнение на алтернативна история. С други думи – има съвсем различна атмосфера от тази в „Досиетата на Боб“.

Освен това в момента пиша и нова спейс-опера за далечното бъдеще. Но тя все още е на повече от една крачка напред в бъдещето!