ЗАТВОРИ (X)

Количката е празна.

Представяне на "От дума на дума... Занимателна лексикология"

Обратно към всички събития

Издателство "Изток-Запад" и Борис Парашкевов

Ви канят на представянето на книгата

ОТ ДУМА НА ДУМА...

ЗАНИМАТЕЛНА ЛЕКСИКОЛОГИЯ

на 20 февруари 2017 г. (понеделник) от 17:00 ч.

в Ректората на СУ "Св. Климент Охридски", зала 1

БОРИС ПАРАШКЕВОВ, роден през 1938 г. в Русе, завършил специалността Немска филология в СУ, където до пенсио-нирането си е бил професор по история и историческа граматика на немския език. Бил е гостуващ професор в университета Делауер (САЩ)  и лектор по български език в Хелзинкския университет (1974–1978). Стипендиант на фондация „Александър фон Хумболт“ (1981–1982) и носител на Хумболтова награда за приноси в популяризиране на германистиката в Югоизточна Европа (1994). Разнообразните му научни занимания, намерили израз в над 180 публикации и в многобройни участия в научни форуми у нас и чужбина, са съсредоточени в областта на диахронната и синхронната германистика и българистика, в частност етимологията, словообразуването, езиковите контакти, съпоставителното езикознание, проблемите на теорията и практиката на превода. Награден с почeтния знак на СУ „Св. Климент Охридски“ със синя лента (2013).

Уникална особеност на научната дисциплина езикознание или лингвистика е обстоятелството, че тя изследва, анализира и описва езика чрез изразния инвентар на самия език. Иначе казано, езиковедите изучават езика като средство за общуване посредством самия инструментариум на езика – думите, образувани в съответствие с определени морфонологични закономерности и организирани в изрази и изречения по силата на синтактични правила. Един от дяловете на езикознанието, които проучват функционирането на езика, е науката за думите, известна под името лексикология, букв. словознанието. Предмет на нейното внимание е как възниква и се развива словният състав, какви формални и семантични промени изпитват домашните и заетите думи, каква взаимовръзка съществува между словните единици. Лексикологични проблеми се разискват и изясняват в общи ръководства и в конкретни научни разработки, а техните резултати намират обобщение и практическо приложение в съставянето на речници, тоест в лексикографията. 

Настоящият лексикон има претенция да бъде нагледно практическо допълнение към някои теоретични постановки на лексикологията и донякъде коректив на данните в лексикографските помагала, където най-вече етимологичната справка рядко е изчерпателна и невинаги достоверна. В него с апарата на лексикологичните категории в рамките на 357 речникови статии се коментират конкретни въпроси, свързани с произхода и историята на част от думите в българския език. Обяснителните бележки логично черпят информация от постиженията на поне три други лингвистични области. На първо място това е етимологията, намираща израз в това, че речниковите единици обикновено се представят с оглед на тяхното потекло и миграция, доколкото са навлезли в езика ни по различни пътища и в различно време. На второ място се посочват съществени черти и промени в тяхното значение, тоест особеностите на семантиката им. На трето място те биват съпоставяни с други сродни думи и производни, което ще рече, че се държи сметка за словообразуването и оформянето на лексикални гнезда.

Тези процедури в различна степен са прилагани в рамките на целия подбран лексикален корпус, в чиито гнезда думите се отличават с нещо по-необичайно или впечатляващо в битността си. Осветляването на тяхната история, съдържание и/или форма разкрива разнопосочни развойни пътища, водещи до изненадващи или поне доста неочаквани резултати. Това предопредели озаглавяването на лексикона: „От дума на дума...“ с подзаглавие „Занимателна лексикология“. Доколкото изложеното в него се извършва под формата на речникови статии, той може да се окачестви като занимателно лексикографско пособие. Не „забавно“, нито пък „развлекателно“, защото целта е разискваните лингвистични факти не само да удовлетворяват по непринуден начин любопитството на читателя, но и да разширяват неговите познания и да задълбочават неговата любознателност. Това впоследствие би породило у него желание и воля сам да дири в други подходящи справочници отговор на различни въпроси, свързани с появата на думите и техните значения, с уместната или неуместната им употреба. Нали в крайна сметка езиковата култура се оформя индивидуално, доколкото е зависима изцяло от грижливо утвърждавания устен и писмен идиолект на всеки отделен носител на езика!