ЗАТВОРИ (X)

Количката е празна.

Книжарница > История > Българистика > През прозореца на едно полустолетие (1900-1950)

През прозореца на едно полустолетие (1900-1950)

През прозореца на едно полустолетие (1900-1950) - Петър Карчев

Петър Карчев

27-01-2005

1200

Твърда

140/215 мм

1.62 кг.

954321056X

Да

ДОСТАВКА Отстъпка – 10% за поръчки над 45,00 лв До офис на куриер за 3 работни дни Доставка до офис на куриер 3,60 лв Безплатна доставка до офис на куриер при поръчки над 50,00 лв.
25 лв. КУПИ

Описание

Петър Карчев е потомък на уважавания охридски род Карчеви, скромни и по-малко известни участници в борбите на Българското възраждане. Като следва хронологията на своята биография, но не за да изтъква себе си, а за да бъде максимално автентичен и убедителен, авторът ни въвежда последователно в живота на българите в Охрид в края на XIX в. и в Княжество България в началото на XX в. Голямо място в книгата заемат спомените му за славните и трагични дни на Балканската и Междусъюзническата война, в които той участва. Ценни са спомените му като непосредствен свидетел за обстоятелствата около вземането на редица решения със съдбовно значение за България и по време на Първата световна война.

 Но най-интересни и подробни са сведенията и фактите, свързани с редица видни фигури от българската културна, икономическа и политическа история.

Авторът е бил приятел с Теодор Траянов, близък познат с Димчо Дебелянов и Христо Смирненски, работи с Трифон Кунев и Симеон Радев, срещал се е с Пенчо Славейков и Иван Вазов. Мяркат се и образите на Петър Мутафчиев, Петър Дънов, Драган Цанков, Марко Балабанов и др. Като близък помощник на един от водачите на Народнолибералната партия д-р Никола Генадиев, и парламентарен репортер, той добре познава основните фигури в тогавашния политически живот и ни е оставил любопитни профили на депутати и министри (Ал. Малинов, Ан. Ляпчев, М. Такев, Ст. Костурков, Д. Ризов, Ал. Стамболийски и др.).

Публикуваните за първи път спомени на П. Карчев ще бъдат интересни както на изследователите на българската политическа и културна история (като ценен изворов материал), така и за широката публика — излезли изпод опитното перо на дългогодишен журналист, те са живи и сочни, четат се леко и са изпъстрени с множество анекдотични случки.



Половинвековна летопис на преживяното от един журналист

Към огромния поток от спомени, който ни заля през последните десетилетия, все още има какво ново и неизвестно да се добави. Журналистиката, с която живее всеки съвременен човек, било като професионалист, било като читател, е нещо толкова свързано с нашето ежедневие, че е станала като неосъзната необходимост. Но и историята на журналистиката, а не само нейния продукт, ни предлага не по-малки изненади, макар че тя се рови в миналото. Досега разполагахме с изследванията на Юрдан Иванов, Борис Андреев, д-р Маньо Стоянов, д-р Д. П. Иванчев, Георги Боршуков и Владимир Топенчаров, както и с многотомния “Български периодичен печат”. Едни от най-четените книги и до ден-днешен са томовете с публицистика на Данаил Крапчев, Симеон Радев, Стефан Стамболов, П. Р. Славейков, Григор Василев, Петко Пенчев, Никола Милев, Владимир Бурилков, Димо Кьорчев, Александър Балабанов и др. Все още остава непознато публицистичното наследство на Григор Начович, Димитър Петков - Свирчо, д-р Никола Генадиев, Стоян Михайловски, Михаил Маджаров, Иван Пеев Плачков, Йордан Бадев, П. К. Чинков и на много други. През последните десетилетия българските читатели бяха изненадани от спомените на журналистите Димо Казасов, Стефан Танев и П. К. Чинков, а публицистиката на дейците на БКП отдавна е публикувана и позната от събраните съчинения на Димитър Благоев, Георги Кирков, Георги Димитров, Васил Коларов, Димо Хаджидимов, Гаврил Георгиев, Трайчо Костов, Станке Димитров, Христо Кабакчиев и др. Все още е непозната публицистиката на политиците и журналистите от десния политически фланг. След направеното от Г. Боршуков и Вл. Топенчаров за историята на българската журналистика, като че ли нямаше какво още да се направи. Историята на Вл. Топенчаров впечатлява със субективността и политическата пристрастност на академика, който продължаваше да громи посмъртно политическите си противници, които нямаше как да му опонират.

Но ето, в ръцете на читателите е огромният том с мемоарите на съгражданина на академик Топенчаров - журналиста Петър Карчев. Със своята журналистическа, политическа и обществена дейност, Петър Карчев играе ако не първостепенна, по собствената му преценка, то безспорно важна роля през първата половина на ХХ в.

Още за автора

Петър Карчев

Петър Карчев
Петър Георгиев Карчев е български публицист и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация (обединена). Карчев е деец на Народнолибералната партия и е един от най-близките сътрудници на Никола Генадиев. Занимава се с журналистика от 1908 година, редактор и журналист в някои от най-известните вестници в началото на 20 век. Карчев завършва прогимназия в родния си град и…

Виж повече

Коментари

Оставете своя коментар чрез профила си или се регистрирайте, за да добавите коментар.

ПРИЕМАМЕ ПЛАЩАНИЯ ЧРЕЗ ePay, PayPal, наложен платеж