ЗАТВОРИ (X)

Количката е празна.

Книжарница > Религии, духовни учения > Виждането на нагуала

Виждането на нагуала

Виждането на нагуала - Алексей Ксендзюк

Алексей Ксендзюк

01-01-2004

от руски Любен Козарев

412

Мека

0.40 кг.

9548945916

Няма наличност

ДОСТАВКА ДО ВАШ АДРЕС Отстъпка – 10% за поръчки над 45,00 лв При вас до 3 работни дни Цена за доставка с куриер 3,60 лв Безплатна доставка при поръчки над 50,00 лв.
12 лв.

Описание

“Виждането на нагуала” е посветена на толтекското сънуване и виждане - уникални методи за развиване на възприятието, които позволяват невъобразимо да се разширят способностите на човека за познаване на Реалния Свят и за действие в него. Тези методи в най-значителна степен определят успеха на толтекската магия и се явяват ключов инструмент за тоталната трансформация на човешката природа.
Основите на тази дисциплина са изложени в книгите на великия мистик и антрополог от края на XX в. Карлос Кастанеда. Тук се предлагат детайлизирани инструкции и технически похвати, разработени и практически проверени от автора, а така също и подробни описания на променените режими на възприятие (световете на второто внимание), с които неминуемо се сблъсква вървящият по пътя на Трансформацията.

Ето откъс от книгата:



Глава 3
Вниманието и енергообменът
(Събирателната точка)

Целта на хората на знанието е да “изковат”

своето енергийно тяло така, че да го превърнат в копие

на самите “себе си”, и обратно ­ да изковат своето “аз”

така, че да го превърнат в точно копие на енергийното си тяло.

Карлос Кастанеда

Веднага щом заговорим за себе си като за енергийно тяло с канали за енергообмен и с някаква си “събирателна точка” (за мнозина нещо съвършено абстрактно и метафизическо), възниква впечатлението, че предметът на нашите разсъждения е само още един вариант на теософските небивалици.

Трудно е да се повярва, че става дума за самата Реалност. В паметта изплуват фантастичните халюцинации на Щайнер и астралните блуждаения на агни-йога сред потоци от разнообразни енергии и “планове на битието” ­ с една дума, здравият смисъл протестира.

Известните на Европа визионери (започвайки от Блаватска и многочислените “потомци” на Рьорих) така са объркали всичко, така са го смесили с митове и фантазии ­ повечето от които съвършено безплодни, ­ че са отвратили от подобни разсъждения ума и сърцето на здравите хора.

И в това няма нищо чудно ­ те никога не са оперирали с понятието “описание на света”, никога не са познавали сложността на възприятието и затова се опитват с митове и с помощта на собственото си въображение просто да разширят до безкрайност света на описанието. Те не знаят (или не искат да знаят), че това е невъзможно.

Любопитното е, че подобни процеси (на друго ниво) днес са характерни за добропорядъчната академична наука ­ особено естествознанието.

Ще приведа един пример.

Продължителната криза на фундаменталните науки в опитите им да постигнат физическите закони на най-ниските нива на организация на Битието (т. е. в областта на субатомните процеси и тяхното взаимодействие) се обяснява от теоретиците по различни начини. Тук впрочем може да се забележи любопитна симетрия - ­ подобни проблеми се откриват и в космологическите изследвания, ­ да кажем, на метагалактическо ниво.

При това мнозина учени успяват да стигнат доста близо до разгадаването на истинските причини за кризата в научното познание на евроамериканската цивилизация ­ мине не мине, те захващат разговор за недостатъчността, непълнотата на езика за описание, който беше и си остава най-важният инструмент ­ не само на теоретичната наука (както можем да си помислим, ако разсъждаваме повърхностно), но и на практическата, експерименталната.

Откакто физиката окончателно напусна непосредствено наблюдаемия свят и ­ чрез общата теория на относителността, квантовата механика и т. н. ­ се потопи в царството на знаците и усложнените абстракции, тя стана дяволски сложен конгломерат от математически фикции (символи на откъснатото от всякакъв емпиризъм логическо мислене) и от маса неопределености, възникващи в процеса на научното изследване, измерванията и експеримента.

Защо използвах думата “неопределеност”? Физиците-теоретици добре знаят, че някъде към средата на XX в. в процеса на развитие на квантовите теории и на фона на съвършено новите експериментални данни е бил забелязан един основополагащ (от наша гледна точка) факт ­ получил се е разрив между резултата от наблюдението или експеримента и неговата интерпретация. Ако по-рано интерпретацията (тълкуването на същността и смисъла на ставащото) в най-общ смисъл естествено е произтичала от експерименталните резултати, то сега тя за пръв път в пълна степен е демонстрирала своята условност.

Още за автора

Алексей Ксендзюк

Виж повече

Коментари

Оставете своя коментар чрез профила си или се регистрирайте, за да добавите коментар.

ПРИЕМАМЕ ПЛАЩАНИЯ ЧРЕЗ ePay, PayPal, наложен платеж