ЗАТВОРИ (X)

Количката е празна.

Книжарница > Наука > Странната наука за безсмъртието

Странната наука за безсмъртието

Странната наука за безсмъртието - Джонатан Уийнър

Джонатан Уийнър

06-06-2011

от английски: Ралица Дерилова

281

Мека

140/215 мм

0.35 кг.

978-954-321-857-8

Да

ДОСТАВКА ДО ВАШ АДРЕС Отстъпка – 10% за поръчки над 45,00 лв При вас до 3 работни дни Цена за доставка с куриер 3,60 лв Безплатна доставка при поръчки над 50,00 лв.
15 лв. КУПИ

Описание

Било е време, когато сме се отнасяли към своята мимолетност с достойнство, приемайки неизбежното – старостта и смъртта; давали сме си кураж да приемем или отхвърлим в душата си това, което не можем да променим в плътта.

Сега живеем в различни времена. Очакваната продължителност на живота ни нараства с около две години на десетилетие или около пет часа на ден,  според стандартните оценки на учените, занимаващи се с изследване на продължителността на човешкия живот. Това означава, че за всеки ден, изживян днес, ни се подаряват още пет часа живот по-нататък.

Преди двайсет години само неколцина биолози са изследвали дълголетието. Научното поле е било съвсем тясно, изглеждало е старо. Може да се каже, че науката за вечната младост е изглеждала и се е чувствала стара. Опитите за удължаване на човешкия живот по някакъв сериозен и нарочен начин не са стигнали доникъде още от времето на изследванията на древните гърци и вавилонците. Но днешната наука за дълголетието се развива бързо. Тя отново е разбунена и болезнено объркана. Отново се чувства млада...

 

Разгледай PDF за книгата

Още за автора

Джонатан Уийнър

Джонатан Уийнър (роден през 1953 г. в Ню Йорк) е писател на публицистични книги, награден е с награда "Пулицър" за биологичните си наблюдения, по-специално еволюцията на островите Галапагос, генетиката и околната среда.  Последната му книга е "Странната наука за безсмъртието" (2010 г.) е поглед върху научното търсене на аязмото на…

Виж повече

Читателски ревюта

Христо Блажев

Можем да живеем векове или… вечно – “Странната наука за безсмъртието” на Джонатан Уийнър

“Мръсната история” на Майкъл Бландинг, “Страннната наука за безсмъртието” на Джонатан Уийнър и предстоящата “Псевдонауката” на Бен Голдейкър са три от книгите, с които най-много се гордея, че съм препоръчал за превод и виждат бял свят с логото на “Изток-Запад”. Още повече, че Уийнър ще бъде в София след точно седмица – на 10 юни той ще говори в НБУ за безсмъртието и ще представи книгата си в “Хеликон” – събития, които чакам с огромно нетърпение – все пак това е носител на “Пулицър”!

“Странната наука за безсмъртието” е… странна. Куп чудаци шестват сред страниците й, начело с култовия Обри де Грей, приеман едновременно за гений и пълен ненормалник (обичайната комбинация) заради абсолютната си убеденост в скорошната и реална възможност животът ни да се увеличи с векове и теоретичните шансове той да стане вечен. А какво повече е искало човечеството? От древните митове, през фантазмите на религията, търсенето на Извора на живота и се стигне до псевдонаучното присаждане на маймунски тестиси и съвременните здравословни лудости… винаги Смъртта е бил/а Врагът, с който сме се борили и от който сме губили, дори и като литературен персонаж да има известен чар сред големите букви на Пратчет.

Науката дава отговор на все повече и повече въпроси, свързани с живота и работата на нашите механични тела. И все повече помага да живеем повече и по-добре. Уийнър пише:

Сега живеем в ново време и имаме малко по-различно усещане за него. Очакваната продължителност на живота ни нараства с около две години на десетилетие или около пет часа на ден, според стандартните оценки на учените, занимаващи се с изследване на продължителността на човеш
кия живот. Това означава, че за всеки ден, изживян днес, ни
се подаряват още пет часа живот по-нататък. Времето тече днес, но се трупа за утре.

Основната посока на битката със смъртта са клетките и безумно сложната машинария в нея. Обри де Грей е убеден, че “Телата ни са молекулярни машини. При работата си те допускат грешки или изхвърлят токсични вещества, от които не можем докрай да се освободим. Грешките са много дребни. Отпадъците са толкова миниатюрни, че не се виждат и с микроскоп. Ако сме късметлии и проявим предприемчивост, изведнъж ще се окаже, че победата над стареенето се състои единствено в серия от добри проекти за почистване”. Които обаче нямат нищо общо с фалшивите детоксикации, които заливат рекламите и за които Бен Голдейкър ще ви разправи скоро в “Псевдонауката”.

Други учени поемат в различни посоки, самоотвержено години наред изследвайки микроорганизми като хидрата, която се доближава много до митичното безсмъртие или създавайки условия за изкуствена еволюция на различни видове, създавайки екземпляри с необичайно дълъг живот – матусалски червеи, мушици и други. Дългият живот и безсмъртието не са илюзия – те са възможности, макар че има множество морални и обществени проблеми, които те ще повдигнат – Уийнър се спира и на тях – основно отказа от поколение при реалната възможност от дълъг, страшно дълъг живот, застрашен основно от злополуки или злонамереност.

Заедно с битката за дълголетие тече още една велика битка – тази с рака, която е част от общата война, посветена на удължаването на човешкия живот. Двете неща са вплетени едно в друго, доколкото ракът е следствие именно на несъвършенствата на нашите телесни механизми, чието усъвършенстване е предстоящо в името на дълголетието.

Адски вдъхновен съм от тази книга, от възможността човек да промени основната предпоставка в живота си – че е смъртен или поне, че има едва век максимум на този свят. Защо ми е на мен специално това ли – защото „Една от утехите на безсмъртието е, че ще имаш време да прочетеш всичко“, както се казва в книгата.

Коментари

Оставете своя коментар чрез профила си или се регистрирайте, за да добавите коментар.

ПРИЕМАМЕ ПЛАЩАНИЯ ЧРЕЗ ePay, PayPal, наложен платеж