ЗАТВОРИ (X)

Количката е празна.

България > Проза, романи > Книга на гениите

Книга на гениите - Росен Тахов

Книга на гениите

Росен Тахов

29-04-2011

544

Твърда

16/60/90

0.78 кг.

978-954-321-837-0

Да

30 лв. КУПИ

Описание

Книга на гениите" е за големите български графомани. За самородните капризи на Вселената. За класиците на пустословието. За Нягул Семков и неговите най-верни последователи, които са издържали проверката на времето.

„Книга на гениите“ е пантеон на екстраординарните таланти. Представени са 25 имена, сред които Михаил Гребенаров, Звездомир Белчев, Димитър Сливков, Иван Бунарджиев, Славейко Трепетликов, Любомир Бобевски, Дончо Майсторски, Стоян Ц. Даскалов, Венко Марковски, Орлин Орлинов, Йоло Денев, Юлиан Вучков.

„Книга на гениите“ е съкровищница на глупостта, събрала най-крещящите алабализми в аналите на националната ни литература. Изданието е изградено от автентичните текстове на свръхнадарените плюс техните биографии, критически отзиви, спомени на съвременници, възторзи на почитатели.

„Книга на гениите“ е колективно дело. Със свои анализи участват Радой Ралин, Иван Славов, Копринка Червенкова, Николай Аретов, Тодор Токин, Димитър Бежански.

„Книга на гениите“ е със сертификат за достоверност. Няма лъжа, няма измама – всичко в тази книга е абсолютна истина. Това я прави една от най-смешните, но и най-тъжните книги в българската литература.

Христо Блажев

Книголандия (http://www.knigolandia.info/)

 

Графоманщината като гротеска и трагедия – “Книга на гениите” от Росен Тахов

 

Вече няколко седмици не спирам да говоря/пиша за тази книга и нямам ни най-малко намерение да преставам. “Книга на гениите” е едно от най-смешните, същевременно и най-тъжните, неща, които съм чел в живота си. Шестващите сред страниците й писатели-графомани са хем гротескни, хем трагични; някои нагли, домогващи се до всевъзможни почести и награди, други непризнати, горди в своята тиха епистоларна лудост. Жертви на всичко това са хартията и мастилото – безброй томове се изпълват с безсмислици, които по незнайни причини винаги намират своите славослови и публика. Всичко сред страниците е истина, Тахов надлежно е приложил справочен апарат, за да докаже всяка своя дума. Нужда от измислици и няма – 26-те имена са постигнали висините на графоманщината и нищо не може да ги смъкне от този пиадестал.

Да уточним що е графоманщина, да не стане сакатлък и познатият на всички ви философ Ангел Грънчаров например да попадне в кюпа. Графоманите не са халтураджии, които бълват писание след писание за пари – те знаят, че пишат глупости, а първите са убедени, че творят непреходни шедьоври, които не получават признание само заради чуждата злоба и завист. Росен Тахов пише: “Графоманът реди думите поради неустоима вътрешна потребност за себедемонстрация чрез писменото слово. И вярва, че създава гениални творби. Тази вяра е бронирана здраво в гърдите и бронебойни патрони за нея няма открити!”.

Сред страниците авторът на изследването не се мярка чак толкова начесто, засенчен от въобразеното величие на своите истински герои, които не отстъпят никому мястото си под слънцето. Кратки и забавни биографии, проследяващи преплетените лози на техния жизнен и творчески път, следвани от знакови откъси от творчества, понякога достъгащи десетки томове, завършени с критика, статия или отзиви на читататели от онези времена – зер не бива да откъсваме графомана от средата му и да го съдим с нашенския си аршин.

Книгата не може да бъде анализирана или показана в цялост – тя е една огромна мозайка на човешката глупост и самовлюбеност. Изрично препоръчвам това четиво, доколкото съвременните технологии позволиха на кой ли не да сее семето на словото и да се възприема за велик, поощряван от подобни нему драскачи. Пустословия се издават непрестанно в лъскави опаковки и човек трябва много да внимава, за да не налети на някой от тях.

Реших да ви представя представя по някой култов откъс от десетима от авторите, описани в книгата, за да се докоснете до духа й – повече от техните Творби можете да прочетете във фенстраницата на книгата във “Фейсбук”. Няма да спазвам подредбата на Тахов, по-скоро ще прелетя над записките, които си правих, докато четох книгата, макар че, да си призная, по някое време станаха наистина прекомерно много – писали, писали тези хора, та се забравили.

Звездомир Белчев – мераклия за Нобелова награда

За вдовиците от войната:

Какво ще прави тя по цели нощи,
с кого ще бъбри тя за туй-онуй?
А всяка сутрин пък кого ще пощи,
щом слънцето в килийката нахлуй?

---

Там далеч към Одринските кули
достига ехо от: "Ура! На нож!"
Смъртта хиляди животи брули,
изгасва турската последна мощ...
Стягам си аз славните цървули,
изчезвам бързо в кървавата нощ:
Бързам, припкам... да не закъснея
за очакваната епопея!



Любомир Бобевски – надминалият Ботев





Десницата ми, Отче, Ти укрепи в борбата,
която сме подели, да сринем сатаната –
първични изкушител и неговите чада,
изпратил ни ги тука от дъното на ада!


Хитлер, вихър гороломен, бранна буря си победна,
вдигнат си кумир в душите, до колибата последна!
Любимец си всенароден, с мощ светкавична, гърмовна,
и стрела си за вразите съдбоносна и отровна.



Стоян Бочуков – политическият славословник


За Бойко, 2002 г.

Вселюбещ от народа мъченик,
той раздава си живота велик,
крилато хванал истината той,
без да потърси за себе си покой.

За Първанов, 2002 г.

Унищожи мафиоти, лъжци и убийци със закони,
нека истински под ударите твои падат и пагони,
освободи човека от излишните психични твари,
за да растем здрави и живеем свободни без бодигарди.



Иван Бунарджиев - 400 000-ен тираж алабализми


Не виждаш ли, Българио мила,
страна на мъки и вечни тегла,
че с теб Европа си играй,
че хули хвърля тя безброй,
че никой за теб не ридай!...

---

А аз съм скромен и смирен,
далеч от слава, суета,
много желая да надничам
там где е скръб и нищета!...

Едничко сал от вас желая –
да ме четете вси със жар,
и думите ми да създават
в сърца ви огън и пожар!...



Стоян Ц. Даскалов – по поне 4-5 творби на година!


– Само на ония там нивите може да стърчат с неосечени стъбла и слънчогледови пити край границата, нашите – не! Парченце буренясало да остане, за мене е остатък от старото. – Бай Наке се позасмя, но тя все така наперено продължи: – Границата ни трябва да бъде мирна граница. Да грее от всяко кътче социализъм. Нима не разбирате, че тук свършват социализмът и мирът, а оттам нататък почват империализмът и робството... Аз отивам!

Той вдигна глава срещу Сталин, погледна го с открито чело, както всички честни хора, когато изпълнят дадено обещание, и се наведе над поднесения му адрес. Той се стори на Владин златна книга с чудни украшения, подписите бяха нанизани като мъниста. Ръката на Владин се разтрепера. Него го гледаше сега самият Сталин – ще сгреши ли. Той не сгреши, но една радостна сълза капна от очите му право върху подписа. Той прехапа устна и се дръпна стреснат. Толкова се мъчи да пише чисто и пак...

– Нищо, Владине, другарят Сталин ще разбере, че е от обич – успокои го учителката Ганка.



Йоло Денев – Неразбраният и Неоцененият,
Историкът-чудо


В нощта "ЛЪЖИ – ГРАБЕЖИ" Гневно Светят
Безработни, Гладни, Болни и Безправни
и с Гняв вековно зло унищожават.
По пътя Гладен, Кървав – Хилядолетия
вървя и храня с Вяра – Хляб Отчаяни –
да Оживее на земята Рая.
На прабългарски ЙОЛО означава
ПЪТ, ФАКЕЛ (СВЕТЛИНА), СВЕТКАВИЦА.
Вървя и Светя – Злото с Гняв Унищожавам...

---

МЕКСИКО

В 1452 г. пр. н. е. се преселват с летящи кораби от Изток – от Хунорската империя, българи – бели хора и предоставят на местните племена висока култура, писменост, съвети за развитие на земеделието и животновъдството, за строителството. Построяват невероятните пирамиди, дворци, шосета, храмове. Разпространяват вярата на Бог Тангра и Слънцето. Култът към слънцето в тези държави е невероятно голям.

След заминаването на белите българи те ги очаквали на всеки 52 години. Обяснено им е, че белите някога са дошли на Земята от планета Тангра в слънчевата система – разбитата Фетон, която има период на въртене 52 години.




Михаил Енев – Застрахователят


ИВАН – Ако бях по-предвидлив и разумен, гайда щеше да свири и у нас.

След тези думи той протяга ръце към небето в отчаяние и с покъртителен патос заговорва плачейки, като се спира подир всяка изречена дума.

ИВАН – Проклет да бъда, гдето не застраховах добитъка и посевите си! Застраховката е спасение за всички нас, които зависим от стихиите на всемогъщата и непобедима природа.



Михаил Гребенаров - Енциклопедистът със 150 тома!


Потребна реформа на нужниците

Заходите (нужниците) на всяка една страноприемница трябва да са най-малко на три отделения и да са държат чисто и осветлени вечерно време, и тогава един от слугите да надзирава щото ако има безнравни пътници и са отнасят там безредно, то от първи път им са забележва, а на втори или трети път са навикват да заплатят труда на слугата, гдето му са е умножил чрез тях. А в която страноприемница отиват главни хора, както чиновници, офицери, трябва да имат за тях частни по-добри заходи.



Орлин Орлинов – Поет без граници


За Георги Димитров:

Гьоринг влиза,
ескортиран от 50 щурмовака,
сякаш кацва тежък бомбардировач...
Димитров с десет думи зенитни го чака
и сваля от упор фашисткият вицеводач!
Гьобелс стъпя в съда като тиха лисица!
Но Димитров си има и за него сачма!



В Китай:

Бойците знаят по стотина иероглифа –
добре ги учи младият учител-офицер!
Те вече могат да напишат със молива:
"Смърт на врага", "Привет на СССР!"



И накрая, закъде без Вучков, Неповторимият




Жената и мъжът се влияят от видимото устройство на тялото си, особено когато се срещат за първи път, когато правят избора си и началните си стъпки в интимната обич. Тогава то може да ги възхищава, ако е много стройно. Но то би могло да ги развълнува с някоя подробност от себе си без да е красиво, без да е достатъчно съразмерно. Зависи какъв е техният личен вкус, дали те се палят повече от строго очертаните или от щедро изразените форми. Зависи дали ги привлича повече стегнатата, прибраната или по-заоблената плът.

Умният и разумният пенсионер се владее методично, системно и гледа на себе си колкото може по-философски. Въздържа се от всякаква стихия на чувствата, без да ограничава свободата на тяхната изява. Разчита на моралните си сили и активно ги подхранва. Никога не забравя, че физическата му енергия постепенно намалява.



А колко още чудесии има сред тези страници, да споменем само Венко Марковски и елегията “Чернобил”, Радко Радков и “Багренородна звездопис”, Славейко Трепетликов и Там (На мойте гонители.), Дончо Майсторски и “Българин”, Христо Лобошки и “Към завистниците”, Стоян Ватралски и “Небесни осенения” и т.н. Бих ви препоръчал да харесате страницата на книгата, където ще пускам нови и нови гениалности.

Няма добавени коментари за тази книга.

Моля, влезте във профила си или се регистрирайте, за да добавите коментар.