ЗАТВОРИ (X)

Количката е празна.

Запад > Религии, духовни учения > Бялата богиня

Бялата богиня - Робърт Грейвс

Бялата богиня

Робърт Грейвс

14-01-2011

от английски: Юлиян Антонов

792

Твърда

14/21,5

1.09 кг.

978-954-321-800-4

Да

50 лв. КУПИ

Описание

Имате уникалната възможност да се срещнете с една наистина необичайна, зашеметяваща и завладяваща творба.
Робърт Грейвс – вдъхновеният поет и неуморен търсач – ще ви поведе през лабиринта на средиземноморските (египетски, юдейски, елински и италийски) митове, за да ви покаже не само общите им корени с келтските сказания и германо-скандинавските саги, а оттам и с цялата западноевропейска литература, но и нещо далеч по-важно за него самия – начина, по който се е зародила истинската Поезия. Въпросните общи корени намират най-нагледно олицетворение в Бялата богиня на Раждането, Любовта и Смъртта, чиито „ипостаси” съвпадат с лунните фази, а многобройните й превъплъщения се срещат във всички европейски и близкоизточни фолклорни традиции.
Определяна като една от най-великите (или поне най-интересни) книги на ХХ в., Бялата богиня се появява за първи път през 1948 г., за да бъде неколкократно допълвана и разширявана от своя автор. Настоящият превод е направен по последното (четвърто) издание от 1997 г., което представя и окончателния вариант на книгата.
Читателят навярно ще открие сходства с трудовете на Джеймс Фрейзър и Маргарет Мъри, но Грейвс не просто доразвива идеите им, а и полемизира с тях.
Стиховете в книгата са претворени от Кристин Димитрова, а останалото е дело на Юлиян Антонов.

Христо Блажев

Книголандия (http://www.knigolandia.info/)

“Бялата богиня” ми показа толкова много. Освен знания и по-добро разбиране на историята и поезията. Научи ме на смирение. Да, нещото, което ама ни най-малко не ми е присъщо. Защото пред величествения труд на Робърт Грейвс не ми остава нищо друго, освен да се преклоня и да кажа “Уау”!

 За престрашилите се -препоръчвам изрично книгата да се чете отзад-напред, както ми бе казано от преводача Юлиян Антонов (когото подозирам в тъмна сделка с Богинята заради вещината, с която е превел страниците. Да не забравим да отдадем и чест и почитания за Кристин Димитрова за превода на стиховете, което не е било лесна мисия със сигурност). Вироглаво не го послушах, но в края наистина има приложения, които изключително улесняват разбирането на общите тези и обосновки на Грейвс. Истината е, че сред основната част на книгата те нерядко са на толкова високо ниво, че едва ли са много хората, които могат да следват мисълта му.

Да, Богинята плаши в началото, дори те поставя пред лесното изкушение да я зарежеш и да забравиш за нея, за да опазиш личното си самочувствие. Аз лично получих помощта именно на Юлиян, който ми разказа колко време не е намирал кой да издаде книгата и колко често е получавал дежурното оправдание: "Ма ТОВА кой ще го чете?!". И накрая ми даде най-добрия съвет: “Като четеш "Богинята", не трябва да си повтаряш: "Леле, колко неща не знам?!" (щото това важи за всеки), а: "Леле, къв кеф, че има И ТАКИВА книги". Оказа се прав – това е книга-цел – знам, че има към какво да се стремя и да мечтая, че след 30 години ще я осмисля на едно далеч по-същинско ниво.

Дотук бе “представянето” на книгата, както обичайно правя тук, в Книголандия. Всичко написано оттук-нататък е моето уважение към “Бялата богиня” и Грейвс – те заслужаваха много повече от обикновено ревю и го получават!

Ще цитирам от приложението основната теза на “Бялата богиня”, за да съм пунктуално точен: “В общи линии идеята на книгата е следната: матриархалните култури в цяла Европа и Близкия изток, почитали една върховна Богиня и признавали мъжките божества само като нейни синове, спътници или ритуални жертви, били покорени в края на праисторическата епоха от агресивните представители на патриархата, които отнели привилегированото положение на жените, провъзгласили спътниците на Богинята за върховни божества и преструктурирали митовете и ритуалите, за да прикрият случилото се. Тази патриархална конкиста протекла на няколко вълни, започнали от второто хилядолетие преди Христа и достигнали бреговете на Британия около V в.пр.Хр. Истинската поезия (черпеща вдъхновение от Музата и нейния най-ярък символ, Луната) представлява остатъци от древния култ към Богинята, съхранили се дори и до днес или пък възпроизвеждани по интуитивен път. Нещо повече, този култ и съпътстващият го матриархат са предлагали един много по-смислен и по-щастлив начин на живот за човечеството в сравнение с патриархата на мъжкия Бог и неговата вдъхновявана от Слънцето рационалност, които са и причината за повечето болести, разяждащи модерния свят”. Толкова. Но подробностите, подробностите…

На основата на тази проста и ясна теза Грейвс разгръща най-шеметното изследване, което можете да си представите (или не, няма как да си го представите). Въоръжен със съкрушителни знания на езици, диалекти, история, поеми, митове, природни явления, биология и какви ли не още не, той буквално преобръща с хастара купища древни поеми и митове и разкрива истинската им същност на отгласи на това величаво детрониране на Бялата богиня от варварските нашественици. А тя е навсякъде - сред страниците човек я среща пак, и пак, и пак – ту като сова в гората, ту като муза или всички музи сумарно, ту като трите мойри, ту като Изида, Хеката, Атина, Хера, Афродита, Дева Мария и още, и още… Бялата богиня е вездесъщ образ, който е неунищожим и хилядолик.

Ето как я описва поета: “Богинята е прелестна, стройна жена с орлов нос, мъртвешки бледо лице, устни алени като плодовете на самодивско дърво, пронизващо син взор и дълга руса коса, но това не й пречи да се превръща когато си поиска в свиня, кобила, кучка, лисица, ослица, невестулка, змия, сова, вълчица, тигрица, русалка или пък отблъскващо стара вещица. Известна е под безброй имена и прозвища. В разказите за призраци тя често се появява и като „Бялата дама”, а в древните религии на Европа (от Британските острови до Кавказ) са я наричали „Бялата богиня”. Не се сещам за нито един истински поет, от Омир насам, който да не е описал обстойно своята среща с Нея. Би могло да се каже, че проверката на поетическото въображение се състои именно в това доколко точно е описанието на Бялата богиня, както и на острова, чиято владетелка е тя. Когато човек пише или чете истинска поезия, косите му се изправят, очите му плувват в сълзи, гърлото му пресъхва, кожата му настръхва, а по гърба му преминават ледени тръпки, и причината е тази, че истинската поезия по дефиниция се явява призоваване на Бялата богиня, Музата, Майката на всички живи твари, атавистичната и неустоима мощ на ужаса и похотта – женският паяк, царицата на кошера, чиято прегръдка е смъртоносна”. Не знам за вас, аз изтръпвам всеки път, когато прочета този откъс.

Книгата е същевременно и един величав апел за промяна в света. Грейвс е отчаян от посоката му на развитие. Той казва: “Някога поезията е предупреждавала човека, че трябва да брани хармонията в семейството на всички живи твари, сред които се е родил и той, а това пък ще рече, че трябва да се съобразява и с волята на Господарката на дома. Днес поезията просто ни напомня, че човек е останал глух за предупрежденията. Обърнал е наопаки целия дом заради своите капризи, били те философски, научни или пък промишлени. Така е съсипал не само себе си, но и семейството си. „Днес“ ще рече цивилизация, поругала изначалните емблеми на Поезията. На Змията, Лъва и Орела тази цивилизация предлага циркаджийската шатра, на Бика, Сьомгата и Нереза – консервната фабрика, Жребеца и Хрътката праща на хиподрума, а Свещената дъбрава – в дъскорезницата. Тази цивилизация презира Луната като „изгорял сателит на Земята“ и поставя Жената в графата „помощен персонал“. В тази цивилизация можеш да купиш с пари почти всичко, но не и истината; можеш да купиш почти всекиго, ала не и постигналия истината поет”.

Грейвс ратува и за завръщането на Поезията на заслужения й трон. Като затова е нужно възстановяването на древните магически езици, тясно свързани с култовете към Богинята. Но не гледайте насмешливо – изследването на Грейвс за британските бардове и менестрели през вековете е просто потресващо. Какво е трябвало да знае един майстор-поет (олав) в Древна Ирландия например? Той е трябвало “да овладее цели сто и петдесет огама, или словесни шифри, чрез които да обсъжда със своите събратя-поети теми, недостъпни за неукия слушател; да изрецитира по всяко време някой от 150-те доста дълги традиционни разкази и романси, заедно със стиховете, които те понякога са съдържали, и то с подходящ съпровод на арфа; да е запаметил още безброй други поеми от най-различен вид; да е сведущ във философията; да бъде доктор по гражданско право; да познава историята на съвременния, средновековния и древния ирландски език, включително етимологиите и промените в значението на всяка дума; да бъде вещ в музиката, гадателството, медицината, географията, всеобщата история, астрономията, реториката и чуждите езици; да може да импровизира поезия, използвайки над петдесет различни и все по-комплицирани стихосложения.” Ето това е било Поет.

Поетът Грейвс се бунтува и срещу рационалното мислене изобщо! Той пише гневно: “Прозаическият метод“ е изобретен от гърците още през Класическата епоха като eдно ефикасно средство срещу „затлачването“ на разума от митографското фантазиране. Днес обаче той се оказва и единственият легитимен начин за предаване на полезна информация. В Англия, както и в повечето меркантилни страни битува мнението, че „музиката“ и старомодната дикция са единствените особености на поезията, които я отличават от прозата, а това ще рече, че всяка поетична творба има – или поне би трябвало да има – точен и еднозначен прозаичен еквивалент. А резултатът е, че вече е атрофирала и самата поетическа дарба у всеки що-годе образован човек, който, уви, не полага нужните старания да я култивира – по същия начин, както способността да разбираш картинните изображения е атрофирала при бедуините. А неспособността за поетическо мислене – изразяващо се в умението да разчленяваш речта на изначалните й образи и ритми, а после да ги съчленяваш на няколко паралелни мислени нива, което вече предполага и многозначност – поражда и неспособността да изразяваш ясно мислите си в проза. Когато пише проза, човек мисли само за едно нещо във всеки отделен миг и затова не е нужно словосъчетанията му да съдържат повече от едно-единствено значение. Но дори при това положение образите, съдържащи се в думите, трябва да са устойчиво свързани, особено ако авторът иска и текстът му да постигне някакъв ефект. Горното елементарно условие обаче е забравено, а това, което днес минава за „стандартна проза“, е чисто и просто едно механично навързване на стереотипни изрази и думички, в които липсва каквото и да е отношение към съдържащите се в тях образи. Този „механистичен“ стил, възникнал навремето в търговската кантора, днес се е инфилтрирал и в университета, а някои от най-зомбиращите му образци се срещат дори в трудовете на видни научни (и теологични) светила”. Мощна критика срещу словоблудството, което цари в писаното слово в днешно време.

Адмирации!
2012-01-16

Невероятна книга! Благодаря ви, че я направихте достъпна за нас! Продължавайте все така да радвате българския читател с уникални заглавия!

Моля, влезте във профила си или се регистрирайте, за да добавите коментар.