ЗАТВОРИ (X)

Количката е празна.

Книжарница > Проза, романи > Котки в квартал Страх

Котки в квартал Страх

Котки в квартал Страх - Христо Кърджилов

Христо Кърджилов

16-03-2007

220

Мека

16/60/90

0.24 кг.

978-954-321-322-1

Да

ДОСТАВКА Отстъпка – 10% за поръчки над 45,00 лв До офис на куриер за 3 работни дни Доставка до офис на куриер 3,60 лв Безплатна доставка до офис на куриер при поръчки над 50,00 лв.
9 лв. КУПИ

Описание

 

Поместените в тази книга 11 разказа пресъздават преживелици на автора в една непривична за неговата натура обстановка, изпълнена със странности и загадъчности. Това е светът на Северна Африка – привидно летаргичен и съвсем не така екзотичен, каквато представа се е изградила у лишените от наблюдателност. А Христо Кърджилов не само притежава това качество – като професионален художник той го е „тренирал“ до степен, позволяваща му да съзира и в незначителния детайл същественото, да улови вътрешната динамика и да я изведе като доминанта, поразяваща въображението. Впрочем изненадата идва не толкова от начина, по който разказвачът разгъва сюжетите си – с внимателно повдигане на завесата, сякаш да ни подготви за драматизма на „случката“, – колкото от обратите в поведението на персонажите, произтичащи от логиката на една непозната и чужда на европееца традиция. Христо Кърджилов (р. 1952) е име, отдавна утвърдено сред творците на изобразителното изкуство. Работи предимно в областта на графиката, акварела, рисунката, живописта. Отличен е с водещи награди при многобройни участия в международни изложби и биеналета. Илюстрирал е десетки книги, а сега – за първи път – и своя. „Котки в квартал Страх“ е неговият дебют в белетристиката.

 

...Погледнах нагоре. Чернобяла котка се бе покатерила на върха и гледаше към двете жени, които седяха на единствената пейка отсреща. Когато наближих, тя изви глава. Бавно се изправи, без да отмести поглед от мен. После с няколко скока слезе долу. Миг преди да изчезне в храстите, с мъркане се допря до крака ми. И досега не съм сигурен, какво точно видях върху гърба й. Дали беше познатата маска или някакво петно, което много приличаше на смеещо се ЛИЦЕ?

„Дъх“









КАФЕ „РАШИД“

Апартаментът, който наех, се намираше на стотина метра от морето. Гледката към него беше включена в наема и това ме караше да му се наслаждавам с особено внимание, защото по договор имах няколко процента амортизационни. Не знаех как мога да нараня или похабя тази хубост, но все пак бях внимателен. Най-вече при силен вятър, когато крайбрежните палми се огъваха сърповидно и аз се надигах на пръсти да ги видя, опрял ръце на парапета, който достигаше до средата на бедрото ми. Имаше мигове, когато нямаше как да не завидя на Марки за неговите морски пейзажи: параходи с развяващи се триъгълни знаменца и тънки силуети на гребящи лодкари. Сега сюжетите бяха подобни: виненочервен корпус на кораб върху искрящ ултрамарин и копринена синева. Дори без белите гребени на вълните и вечнозеленото на палмовите листа картината беше впечатляваща. Дните (без да забравям нито вечерите, нито нощите) леко преливаха един след друг. Лятото продължаваше като че ли необяснимо дълго (бях там за първа година) и всеки ден, вече към средата на ноември, чаках есента. Тя явно нямаше работа тук, защото една сутрин се събудих от студената влажност наоколо. Дъждовни завеси се появяваха, местеха или покриваха

Още за автора

Христо Кърджилов

Виж повече

Коментари

Оставете своя коментар чрез профила си или се регистрирайте, за да добавите коментар.

ПРИЕМАМЕ ПЛАЩАНИЯ ЧРЕЗ ePay, PayPal, наложен платеж