ЗАТВОРИ (X)

Количката е празна.

Книжарница > Зад кулисите > Свидетелства > Моят живот. Спомени

Моят живот. Спомени

Моят живот. Спомени - Димитър Илиев

Димитър Илиев

24-11-2006

711

Мека

140/215 мм

0.62 кг.

954-321-270-8

Да

ДОСТАВКА Отстъпка – 10% за поръчки над 45,00 лв До офис на куриер за 3 работни дни Доставка до офис на куриер 3,60 лв Безплатна доставка до офис на куриер при поръчки над 50,00 лв.
21 лв. КУПИ

Описание

Необходимо пояснение

През 1994 г., малко след смъртта на майка ми, една нейна приятелка донесе у дома куфарче с мемоарите на дядо ми. Знаех за тях и дори понякога го изненадвах докато ги пишеше, особено във Владо Тричков, където бяха изселени с баба и вуйчо и където като ученик прекарвах ваканциите си и зиме, и лете. Учудването ми беше още по-голямо, защото знаех също, че те са били погубени поради незнание и прибързаност. Понеже бяха такива времена, когато милицията често правеше обиски по домовете, а това беше ежедневие за нашето семейство, намислили с баба ми да заровят ръкописите в градината. Поставили ги в голяма тенекиена кутия от сирене и за да ги съхранят по-добре, поръсили с брашно между листите.

След като през 1966 г. дядо си отиде, близките ми решили да продадат къщичката, изровили кутията на посоченото от баба ми място и когато я отворили видели, че всичко се е съсипало и е станало на прах или се е разпаднало поради хигроскопичността на брашното, разяло листите. Изглежда страхът да не бъде открит текста е бил толкова голям, че, за да се предпазим, тази версия неусетно се наложи и заседна като непоклатима истина в мен, а както разбрах и в баща ми.

Работата обаче била съвсем друга. Да, вярно е, че така заровили съчинението, но вярно е също така, че независимо от всичко то оцеляло, макар и в доста неугледен вид – слепени страници, разрушени места, избелели до невъзможност да се четат редове, разбъркани части и всякакви други беди, които за жалост могат да се случат.

Без дори да направи опит за подредба, майка ми грижливо увила ръкописите, поставила ги в куфарче и ги дала на приятелката си да ги скрие и пази. Така и не разбрах защо след събитията през 1989 г. не си ги е поискала обратно, но тя беше толкова болна, че изглежда не й е било до това, а пък възможно е също да не е била достатъчно сигурна в падането на комунизма и в уплахата за репресиите, които ще ни стигнат при неговата евентуална реставрация, е решила да забави нещата с още някоя и друга година.

Баща ми, Бог да го прости и него, направи неуспешен опит да оправи хаоса, но скоро се отегчи и изостави работата, а и тя съвсем не подхождаше на един лекар. Ето как едва през 2000 г. отворих куфарчето и оттогава вече шест години се занимавам с мемоарите на дядо си. Оказа се, че макар и да започват от страница първа, различните части са продължение на един и същ разказ, който при окончателната подредба и преписване достигна 1788 стандартни машинописни страници.

В него липсваха каквито и да са дялове, глави или параграфи и той започваше с раждането на дядо ми и свършваше там, където са му стигнали силите. Налице беше само едно прекъсване, отделено изрично чрез един ред от точки, което обозначаваше годината и половина, прекарана след 9 септември 1944 г. в лагера Куциян. Никъде между листите не успях да открия описание на този период от време, но отдавам това по-скоро на обстоятелството, че ужасът от преживяното е бил толкова силен, че или думите не са му стигнали, за да бъде пресъздаден, или по-скоро той самият не е пожелал да го изпита втори път.

Още първият прочит на огромното изложение ми показа, че спомените на дядо ми са ценен исторически документ – автобио­графичен роман за делата и перипетиите на един участник в БЗНС, през които прозира цялата социално-политическа история на времето с всички нейни партии и видни личности – обективен разказ, останал от един достоен човек.

Трудностите произтичаха от факта, че в този си вид те бяха не само нечетивни, но и досадни най-малкото поради многобройните повторения, но и поради излишните подробности, незначителните събития и случки, граничещи понякога с дребнотемие, и ненужните де

Още за автора

Димитър Илиев

Димитър Илиев
Димитър Илиев Иванчев (1897-1966) е роден на 8 ноември в с. Тишевица, Врачанско. През войната от 1915-1918 г. служи във Втори пехотен полк - командир е на картечен взвод на южния фронт при Яребична и взима участие във всички походи и боеве на частта. След войната е учител в с.…

Виж повече

Коментари

Оставете своя коментар чрез профила си или се регистрирайте, за да добавите коментар.

ПРИЕМАМЕ ПЛАЩАНИЯ ЧРЕЗ ePay, PayPal, наложен платеж