ЗАТВОРИ (X)

Количката е празна.

Книжарница > Проза, романи > Най-доброто за един мъж

Най-доброто за един мъж

Най-доброто за един мъж - Джон О'Фаръл

Джон О'Фаръл

12-10-2006

296

Мека

13х20

0.28 кг.

954-321-256-2

Да

ДОСТАВКА ДО ВАШ АДРЕС Отстъпка – 10% за поръчки над 45,00 лв При вас до 3 работни дни Цена за доставка с куриер 3,60 лв Безплатна доставка при поръчки над 50,00 лв.
10 лв. КУПИ

Описание

Човек дори и добре да живее, някой ден се жени. Бързо идват и децата - едно, две, че и трето на път. Много мъже трудно се справят с тази ситуация и Майкъл Адамс е един от тях. Затова се опитва да води двоен живот - половината от седмицата у дома, а през другата - в ергенска квартира, представяна като звукозаписно студио, в което той уж усилено твори музика за рекламни клипове. Не, той не изневерява на жена си, която намира за най-добрата на света, а просто се наслаждава на свободния, безгрижен живот - както преди да стане баща. Но един ден измамата се разкрива и тогава...

Първият роман на Джон О`Фаръл, извънредно популярен на Острова с хумористичните си колонки в “Индипендънт” и “Гардиън”, е смешен, забавен, тук-там тъжен, дори мрачен и циничен, по-често бляскаво афористичен или сдържано лиричен. Критиците обнадеждено видяха в него най-сетне появилия се достоен продължител на славната традиция на Удхаус и Джеръм К. Джеръм.



Първа глава

Най-доброто за един мъж

Никак не е лесно да работиш часове наред, когато сам си си шеф. Шефът непрекъснато ми освобождаваше следобедите. Понякога и сутрините. Друг път казваше: „Днес наистина се потруди здраво. Напълно заслужаваш да си починеш утре.“ Когато се успивах, никога не звънеше да пита къде съм; закъснеех ли за работа - и той се появяваше по същото време; каквото и да кажех в свое извинение, той винаги ми вярваше. Чудесно беше сам да съм си шеф. Виж, сам да съм си работодател беше катастрофа, но никога не се замислях за тази страна на уравнението.

Въпросната сутрин ме събуди детска глъчка. От опит знаех, че това може да означава две неща: или е малко преди девет, когато децата влизаха в училището отсреща, или е около единайсет и четвърт - времето за игри преди обяд. Обърнах се да погледна часовника и малките цифри на радиоалармата ме уведомиха, че е 1:24. Пладне. Бях проспал четиринайсет плътни часа, рекорд за всички времена.

Наричах часовника си радиоаларма, но всъщност го ползвах само като голям и тежък будилник. Отдавна се бях отказал от функциите му на радиоаларма, откакто все се будех със сутрешна ерекция, слушайки по новините, че в Судан върлува глад или че принцеса Ана току-що си е извадила мъдреците. Странно колко бързо спада ерекцията. Та както и да е, будилниците са за хора, които имат за вършене нещо по-важно от спането, и аз се опитвах да се придържам към тази концепция. Имаше дни, когато се будех, решавах, че не си струва да се обличам, и просто се излежавах докато, примерно, станеше време за лягане. Но това не беше вяло излежаване, в стил „защо-за-бога-трябва-да-ставам“. Бях възприел идеята, че свободното време трябва да е изцяло такова. Ако зависеше от мен, във възстановителния комплекс „Балъм“ нямаше да има нищо друго, освен редици легла, с разпръснати върху завивките неделни вестници.

Спалнята ми беше подредена по такъв начин, че необходимостта да ставам от леглото бе сведена до абсолютен минимум. Вместо нощно шкафче имаше хладилник, където държах мляко, хляб и масло. Отгоре му един чайник се бореше за място под слънцето с поднос за чаши, кутия чай, подбрани зърнени закуски, тостер и разклонител. Включих чайника и пъхнах филийки в тостера. Посегнах към ежедневника и бях леко изненадан, когато от него със звън изпадна връзка ключове. Тогава си спомних, че в крайна сметка не бях проспал непробудно четиринайсет часа. Имах някакъв смътен, но обезпокоителен разговор в ранни зори. Доколкото си спомням, беше протекъл горе-долу така:

- Прощавайте...

Още за автора

Джон О'Фаръл

Виж повече

Коментари

Оставете своя коментар чрез профила си или се регистрирайте, за да добавите коментар.

ПРИЕМАМЕ ПЛАЩАНИЯ ЧРЕЗ ePay, PayPal, наложен платеж