ЗАТВОРИ (X)

Количката е празна.

Книжарница > Проза, романи > > Ешафодът на забравата

Ешафодът на забравата

Ешафодът на забравата - Виктория Платова

Виктория Платова

21-08-2006

от руски: Радослав Игнатов

296

Мека

16/60/90

0.38 кг.

954-321-252-Х

Да

ДОСТАВКА ДО ВАШ АДРЕС Отстъпка – 10% за поръчки над 45,00 лв При вас до 3 работни дни Цена за доставка с куриер 3,60 лв Безплатна доставка при поръчки над 50,00 лв.
11 лв. КУПИ

Описание

Смъртта е достатъчно експлоатирана тема в киното – но не и смъртта на самата снимачна площадка. А когато смъртните случаи са няколко, добре обмислени и филигранно изпълнени, сюжетът е повече от изключителен... Видяхме как Ева се справя в изключително заплетени ситуации във “В тихия водовъртеж” и “Кукла за чудовището”. Очакването ни, че в третата книга те ще продължат да ни държат в напрежение, е напълно оправдано.
Асистент на култов световно известен режисьор – за такъв шанс Ева дори не е мечтала; повратите на съдбата наистина са непредсказуеми. Но не чак дотам – оказва се, че и в киното убиват: една след друга при загадъчни обстоятелства са убити изпълнителките на главната роля във филма. Едно обединява убийствата: пълното отсъствие на мотив. Всички възможни версии изглеждат неубедителни и позволяват да се подозира всеки един от снимачната група.
Това е ситуацията, в която попада Ева. Ситуация, в която ролята на ловец и жертва лесно се мени; ситуация, в която Ева трябва да се бори за собствения си живот по начин, достоен за екранизиране от големия майстор на съспенса Алфред Хичкок...


...Чух как ключът се превъртя в ключалката и Кели влезе в дома. Той обикновено не включва лампата, не обича светлината да е отгоре - професионална деформация. Ето и сега - той няма да включи лампата на тавана, ще влезе в стаята и вместо полубезумното растение Ева ще види жената на своите мечти, скрита под периферията на шапката. Трябва само да бъде спокойна. Да бъда абсолютно спокойна.

- Ева! - както всеки ден каза Кели. - Ева, донесох любимите ти цигари.

- Цигари? - попитах надменно аз, подражавайки интонацията на Лидочка, стараейки се да откопирам точно гласа £. Някога при мен това се получаваше съвсем нелошо. Някога самата аз променях собствения си глас до неузнаваемост. - Какви цигари? Та ти знаеш, че не пуша. И никога не съм пушила.

Кели не отговори нищо. Сега трябва да се разреши всичко. Сега или никога. Сега той ще познае Лидочка и аз ще получа шанс. Сега той ще познае Ева и аз ще умра тук, погребана от собственото си безумие... Мълчанието се проточи толкова дълго, че успях да умра няколко пъти, да тръгна след Лидочка и майка му...

- Лидочка? - въздъхна Кели най-после. - Лидочка, това си ти?

- Чаках те цял ден - със същия надменен глас продължих аз, - ти ме остави завързана като куче. Какво става?

Той падна на колене пред мен, на слабата светлина от малката стенна лампичка в коридора видях моментално пребледнялата му до синьо кожа, тя прозираше през косите и странно ме успокояваше. Но ти си мъртъв, Кели, ти си умрял отдавна... Мъртъв си от деня, в който си убил майка си...

- Свали незабавно тази верига.

- Да, да, Боже мой, прости ми... Какво е това? Кръв? - Гласът му секна като невтасало тесто, раздроби се на звуци и стихна.

- Не съм мислила, че се плашиш от кръвта.

Още за автора

Виктория Платова

Виж повече

Коментари

Оставете своя коментар чрез профила си или се регистрирайте, за да добавите коментар.

ПРИЕМАМЕ ПЛАЩАНИЯ ЧРЕЗ ePay, PayPal, наложен платеж