ЗАТВОРИ (X)

Количката е празна.

България > Поезия > Без упойка

Без упойка - Петър Петров

Без упойка

Петър Петров

01-10-2013

64

Мека

32/84/108

0.10 кг.

978-619-152-282-8

Няма наличност

Описание

Петър Петров е завършил "Предучилищна и начална училищна педагогика" и "Връзки с обществеността" в Софийския университет "Свети Климент Охридски". Професионалната му реализация в журналистиката е свързана с опит в различни електронни и печатни медии - като репортер, редактор, новинар и водещ на авторски предавания. В момента работи в програма "Хоризонт" на Българското национално радио.

След почти десетгодишна пауза и предумишлено (по думите му) профилактично отсъствие от книжния пазар, 34-годишният поет и журналист издава втората си стихосбирка, озаглавена "Без упойка". Редактор на книгата е Елин Рахнев. Авторът подчертава, че включените в изданието стихотворения са остра реакция на упойващите сетивата на съвременния човек политически и медийни клишета във времето на продуктовото позициониране на образи и събития за еднократна или многократна употреба. Той споделя, че залага на внезапното и директно писане, което обаче не бяга от дълго утаяваните метафори и откровената ирония, с която по свой начин отговаря на освирепяването и консумативните страсти на днешното ускорено общество и разпад на интимното. Книгата, казва поетът, съдържа не само обществено ангажирани, но и по-интимни текстове, които загатват мимолетните възходи и лични провали, издават триумфиращата от вдъхновения, но и в същото време осквернена и опожарена от неподозирани похищения чувствителност във века на непредсказуемото живеене по пътя на произвола.

Авторът допълва, че е неустоимо изкушението да изследва неочакваните обрати в писането, да намира нови пролуки отвъд езиковите правила, но и да поддържа собствен стил на изразяване. Поезията, посочва той, е инстинкт, право на личен отговор в епохата на тоталната безотговорност, но и на предизвиканото в междуредията на дните мълчание в бъбривото ни и капризно глобално общество. В едно от стихотворенията той изповядва идеята, че хората трябва да си представят съвестта като орган от човешкото тяло, за който е крайно необходимо да се полагат ежедневни грижи - както за всички останали части на организма.

Писането на поезия е като да следоотделиш искреност, да оставиш емоционален и личен отпечатък, да подариш на света маршрута на една сълза, заключава Петър Петров.

Повече от автора можете да прочетете на www.petarpetrov.blogspot.com

Няма добавени ревюта за тази книга.

Няма добавени коментари за тази книга.

Моля, влезте във профила си или се регистрирайте, за да добавите коментар.