ЗАТВОРИ (X)

Количката е празна.

Издателство >Автори >Публий Овидий

Публий Овидий Назон (на латински: Publius Ovidius Naso) е древноримски поет.

Овидий е известен най-вече с три големи сбирки еротична поезия - „Героини“, „Любовни елегии“ и „Любовно изкуство“. Други негови известни произведения са митологичната хекзаметрична поема „Метаморфози“, поемата „Фасти“ и стихосбирките „Тъги“ и „Писма от Понта“. Автор е и на няколко по-кратки произведения, на ругателната поема „Ибис“, както и на изгубената днес трагедия „Медея“.

Смятан за майстор на елегичния дистих, Овидий по традиция се смята за един от тримата канонични поети на латинската литература, наред с Вергилий и Хораций, а Квинтилиан го определя като последният каноничен латински любовен елегист. Той е първият значим поет, чиято кариера започва при управлението на Октавиан Август. Поезията на Овидий е популярна и често имитирана през Късната Античност е Средновековието, оказва силно влияние върху европейското изкуство и литература и остава един от основните източници за класическата митология.

Овидий пише повече за собствения си живот от повечето древноримски писатели. Сведенията за живота му се намират главно в неговата поезия, по-специално в „Тъги“ 4.10, където той прави преглед на живота си. Други източници са текстовете на живелите малко след него автори Луций Аней Сенека и Квинтилиан.

Овидий е роден на 20 март 43 година пр.н.е., годината на убийството на Юлий Цезар, в Сулмон, градче в Апенините на изток от Рим, във влиятелно семейство на конници. Той има по-голям брат.

Заедно с брат си, Овидий получава образованието си по риторика в Рим от учителите Арелий Фуск и Марк Порций Латрон, като баща му очаква от него да се занимава с право. Според Сенека, Овидий има влечение към емоционалната, а не към свързаната с аргументиране, страна на риториката. След като брат му умира едва двадесетгодишен, Овидий напуска Рим и пътува до Атина, Азия и Сицилия.

След връщането си в Италия Овидий заема нисши публични длъжности, като tresviri capitales (нисш съдебен служител, подчинен на претор) и decemviri stlitibus iudicandis(мирови съдия), но около 25 година пр.н.е. се отказва от тях, изглежда за неудоволствие на баща си, за да се занимава с поезия.

До тридесетата си година Овидий се жени три пъти, като първите два пъти се развежда. Той има само една дъщеря, от която има 2 внуци, но от различни мъже. Третата му съпруга е свързана с влиятелния род на Фабиите и по-късно му оказва голяма помощ по време на неговото изгнание.


КНИГИ НА Публий Овидий

ПРИЕМАМЕ ПЛАЩАНИЯ ЧРЕЗ ePay, PayPal, наложен платеж