ЗАТВОРИ (X)

Количката е празна.

Илия Бешков

Илия Бешков Дунов (1901 – 1958) е един от най-забележителните български творци от първата половина на 20 век. Работи основно в областта на визуалните изкуства – живопис и графика, но също и като писател и педагог. Известни негови работи са карикатури и илюстрации, осмиващи зараждащия се в началото на века тоталитарен режим в България.


Роден на 24-ти юли 1901 г. в с. Долни Дъбник, Плевенско в семейство с пет деца. Ученик в Плевенската гимназия, той е забелязан и покровителстван от учителя му Ракитин.

Следва в Юридическия факултет на Софийския университет, след което учителства в Долни Дъбник. След това започва да учи живопис в Художествената академия при проф. Никола Маринов.

Започва да рисува още от юношеските си години за което свидетелствува учителят му Ракитин. Първите му карикатури излизат във-к „Звънар”, редактиран от Г.Ив.Вълков с когото се познават като ученици в Плевен и при когото е живял в София все до оженването си за Сия (Анастасия), 1931. Обичал е музиката, свирел е на всякакви народни инструменти.

Творчеството на Илия Бешков се радва на широка популярност и по артистичност, и по съдържателност. Едва ли има българин, който не може да разпознае творбите му в многоликия свят на българското изкуство. Неговата графика не може да бъде поставена другаде, освен там, където се намира – в една страна като България и в конкретен период от нейната история. Но в същото време, с човешкия си и художествен смисъл тя въздейства далеч извън границите, извън рамките на конкретния народ.

 

„Изкуството е повече неизбежност, отколкото необходимост. Човек е повече поет, отколкото работник"

Илия Бешков