ЗАТВОРИ (X)

Количката е празна.

Издателство >Автори >Джеймс Джойс

Джеймс Огъстин Алойшъс Джойс (1882–1941) е ирландски писател и поет, смятан за един от най-влиятелните писатели на 20 век. Заедно с Марсел Пруст, Роберт Музил и Франц Кафка той е ключова фигура в развитието на модерния роман. Известен е най-вече с романа си „Одисей“ (1922). Други важни негови творби са сборникът с разкази „Дъблинчани“ (1914) и романите „Портрет на художника като млад“ (1916) и „Бдение над Финеган“ (1939).

Въпреки че по-голямата част от живота му като възрастен преминава извън страната, ирландските преживявания на Джойс са много важни за творбите му и предоставят всички сцени за прозата му и голяма част от нейните теми. По-специално неговите трудни ранни отношения с Ирландската католическа църква са отразени в подобен конфликт в героя му Стивън Дедалус, който присъства в няколко от творбите му. Вселената в неговите творби е здраво установена в Дъблин и отразява живота му в семейството и случки и приятели (и врагове) от неговите ученически и студентски години. Действието на Одисей се развива с точност в истинските улици и улички на града. Като резултат от комбинацията на вниманието към родното място и дългите му пътувания из Европа той става както един от най-космополитните, така и един от най-привързаните към родината си от всички големи англоезични модернисти.


Джеймс Огъстин Алойсиъс Джойс е роден на 2 февруари 1882 година в семейството на Джон Джойс и Мери Джейн Мъри в Ратгар, предградие на Дъблин.

Започва образованието си в йезуитския колеж Клонгоус Уд край Клейн, където постъпва през 1888 година, но през 1892 г. е принуден да напусне поради липса на средства. След това учи у дома, а за кратко и в друго католическо училище в Дъблин. През 1893 му предлагат място в йезуитския колеж Белведере в Дъблин, с надеждата, че може би в бъдеще би се присъединил към ордена. Тя остава неоправдана, тъй като Джойс отхвърля католицизма още шестнадесетгодишен, макар че философията на Тома Аквински оказва влияние върху него през целия му живот.

През 1898 г. се записва в Университетския колеж Дъблин, където учи английска, френска и италианска филология. Той се включва активно и в театралния и литературния живот на града. През 1900 г. излиза първата му публикация, критичен анализ на драматургията на Хенрик Ибсен, за която получава благодарствено писмо от самия Ибсен. През този период пише още статии, както и поне две пиеси, които не са запазени. Много негови приятели от това време се появяват като герои в по-късните му книги.

След завършването на колежа през 1903 Джойс заминава за Париж да следва медицина, но не след дълго се връща в Дъблин, защото майка му е на смъртно легло. След смъртта ѝ от рак през август той започва да изкарва прехраната си самостоятелно, като рецензира книги, преподава уроци и пее – той притежава хубав тенор и дори печели бронзов медал на музикалния фестивал през 1904. 

Запознава се с Оливър Гогарти, студент по медицина, и живее няколко дни при него в кулата Мартело в Сандикоув, останала от укрепленията по източния бряг на Ирландия от времето на войните с Наполеон. На 16 юни 1904 г. среща Нора Барнакъл, бъдещата си съпруга, която работи като камериерка. Двамата напускат Ирландия и се установяват най-напред в Пула (тогава в границите на Австро-Унгария), където през есента Джойс си намира работа като преподавател по английски на морските офицери от военната база. През март 1905 г. обаче избухва шпионски скандал и всички чужденци трябва да напуснат града. С помощта на директора на местната школа Берлиц Джойс получава преподавателско място в Триест, където с малки изключения живее през следващите десет години.


КНИГИ НА Джеймс Джойс

ПРИЕМАМЕ ПЛАЩАНИЯ ЧРЕЗ ePay, PayPal, наложен платеж